Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (41)

18.

Ходжис не е захапал въдицата, защото разбира, че това е като игра на покер, при която с всяко раздаване залогът се покачва. Ако сбърка с посланието, Мистър Мерцедес може да изчезне вдън земя. От друга страна, ако направи това, което Мистър Мерцедес очаква — плах и непохватен опит да го идентифицира, ехидното копеле ще вземе връх.

Въпросът, на който трябва да си отговори като начало, е елементарен: кой ще бъде рибата и кой — рибарят?

Трябва да напише нещо в сайта, защото „Синия чадър“ е единственото, с което разполага. Ресурсите, които можеше да ползва, докато беше полицай, са недостъпни за него. Писмата на Мистър Мерцедес до Оливия Трилони и до самия него не са доказателства без заподозрян. А и писмото е само лист хартия, докато чатът в интернет е…

— Диалог — изрича на глас.

Необходима му е примамка. Възможно най-апетитната примамка. Може да се престори на склонен към самоубийство — няма да е трудно, защото до неотдавна наистина мислеше да се гръмне. Сигурен е, че с разсъждения за привлекателността на смъртта ще успее да задържи Мистър Мерцедес известно време, но мръсникът скоро ще загрее, че го баламосва. Не е някакъв надрусан идиот, който ще повярва, че полицията наистина ще му даде милион долара и боинг 747, за да отлети в Ел Салвадор. Мистър Мерцедес е много интелигентен човек, който за съжаление е луд.

Ходжис взема бележника в скута си и обръща на нова страница. По средата на листа написва четири думи с големи главни букви:

ТРЯБВА ДА ГО НАХЪСАМ

Огражда написаното в рамка, слага бележника в досието, което е започнал да събира, и затваря набъбващата папка. Остава на стола още малко, загледан в скрийнсейвъра със снимката на дъщеря си, която отдавна не е на пет години и вече не възприема баща си като Бог.

— Лека нощ, Али.

Изключва компютъра и отива да си легне. Не очаква да заспи, но се унася.