Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (39)

16.

— Здравейте, господин Ходжис.

— Какво ново, Джером?

— В „Под синия чадър“ съм.

Ходжис отмества бележника. Първите четири страници са вече пълни с нахвърляни идеи, а следващите три съдържат сбито изложение на случая — също като в старите времена. Той се обляга назад.

— Явно не е заразил компютъра ти.

— Не е. Няма червеи, няма вируси. И вече имам четири предложения да разговарям с нови приятели. Едното е от Абълийн, Тексас. От мацка, която твърди, че се казва Бърнис, но мога да й викам Бърни. Признавам, че съм изкусен, но тя сигурно е травестит от Бостън, който живее с майка си. Интернет, човече — светът на чудесата!

Ходжис се ухилва.

— Първо да ви кажа какво разбрах за сайта — отчасти с ровене в същия този интернет, но предимно от едни компютърджии, които следват информатика в университета. Готов ли сте?

Ходжис грабва пак бележника и обръща нова страница.

— Давай. — По абсолютно същия начин се обръщаше към Пийт Хънтли, когато партньорът му се появеше с нова информация по някой случай.

— Добре, но първо… знаете ли кое е най-ценното в интернет?

— Не. — Спомня си Джейни Патерсън и прибавя: — Аз съм от старата школа.

Джером се засмива.

— Така е, господин Ходжис. В това ви е чарът.

— Много благодаря — кисело промърморва той.

— Най-ценното е неприкосновеността на личното пространство. Тъкмо това предлагат сайтовете като „Под синия чадър на Деби“. В сравнение с тях Фейсбук е като онези комунални телефонни линии за много абонати, каквито е имало през 50-те години на миналия век. След 11 септември се нароиха стотици сайтове, които защитават личното пространство. Защото именно тогава правителствата на страните от Първия свят станаха прекалено подозрителни и любопитни. Силните на деня се страхуват от Мрежата, човече, и то с основание. Повечето от тези сайтове с екстремна защита на личните данни оперират от Централна Европа. За чата в интернет те са това, което е Швейцария за банковите сметки. Следите ли мисълта ми?

— Да.

— Сървърите на „Синия чадър“ са в Олово, град в Босна, който докъм 2005 е известен най-вече с борби с бикове. Криптирани сървъри. Говорим за качество от нивото на НАСА, разбирате ли ме? Проследяването на потребителите е невъзможно, освен ако Агенцията за национална сигурност или Кан Шен — това е китайската версия на АНС — имат някакъв суперсекретен софтуер, за който никой не знае.

„Дори да имат — казва си Ходжис, — никога няма да го използват за случай като Убиеца с мерцедеса.“

— Сайтът има още една характеристика, особено полезна в епохата на скандалите, свързани със секстинг^[1]. Господин Ходжис, случвало ли ви се е да не успеете да свалите и да разпечатате нещо от интернет — снимка или статия от вестник?

— Няколко пъти, да. Кликваш „Отпечатване“, после „Преглед при печат“, но виждаш само празна страница. Дразнещо е.

— Същото се случва в „Под синия чадър на Деби“. — Но младежът не е раздразнен, а възторжен. — С новата ми приятелка Бърни обсъдихме това-онова — как е времето при теб, кои са ти любимите групи, такива неща. Но когато се опитах да разпечатам разговора ни, се появиха само две устни с пръст върху тях и съобщение „ШТТТ!“ — Джером го изговаря буква по буква, за да е сигурен, че Ходжис ще го схване. — Можеш да документираш разговора…

„И още как!“ — си помисля бившето ченге и нежно гледа нахвърляните мисли в бележника си.

— … но ако направиш скрийншот — снимка на прозореца или екрана, а това е досадна разправия. Схващате ли за какво говорим? Хората от този сайт вземат насериозно неприкосновеността.

Ходжис схваща. Прелиства бележника назад до първата страница и огражда с химикалката една от по-ранните си записки: РАЗБИРА ОТ КОМПЮТРИ (под 50-годишен?).

— На началната страница получаваш обичайния избор — въведи потребителско име или се регистрирай. Тъй като нямах име, кликнах на „РЕГИСТРАЦИЯ“ и получих. Ако искате да си говорите с мен под „Синия чадър“, да знаете, че съм tyrone40. После попълваш анкета от няколко въпроса — възраст, пол, интереси, неща от този род — и после трябва да въведеш номера на кредитната си карта. Абонаментът е трийсет долара на месец. Дадох ги, защото имам вяра, че ще ми ги върнете.

— Вярата ти ще бъде възнаградена, синко.

— Компютърът мисли около деветдесет секунди — чадърът се върти, на екрана пише: „Данните се обработват“, — после се появява списък с хора с подобни на твоите интереси. Кликваш върху които си избереш и след малко вече чатиш като луд.

— Може ли платформата да се използва за размяна на порнографски материали? В описанието на сайта се казва, че не може, но…

— Може да се използва за размяна на фантазии, но не и на снимки. Макар че не е изключено някои извратеняци — педофили, кръшманиаци^[2] и други подобни — да използват „Синия чадър“, за да насочват свои съмишленици към сайтове, в които има незаконни изображения.

Ходжис понечва да попита какво е кръшманиак, но решава, че предпочита да не знае.

— Значи сайтът е най-вече за невинен чат.

— Е…

— Какво?

— Някои откачалки биха могли да го използват за размяна на гадна информация. Като например как се прави бомба.

— Добре, да речем, че вече имам потребителско име. Какво се случва после?

— Имате ли? — Вълнението се завръща в гласа на Джером.

— Да речем, че имам.

— Ами, зависи дали вие сте си го създали, или сте го получили от друг човек, който иска да си чати с вас. Например да ви го е съобщил с есемес или по мейла.

Ходжис се усмихва. Джером, истинска рожба на своята епоха, дори не си помисля за възможността информацията да е предадена чрез такова древно средство от по-миналия век като писмо, изпратено по пощата.

— Сигурно сте го получили от някого. Например от човека, който е откраднал мерцедеса на онази дама. Може би защото иска да говори с вас за извършеното от него. — Той млъква и наостря уши за отговора.

Ходжис не продумва, но е обзет от възхищение.

След няколко секунди Джером отново заговаря:

— Е, нищо, струваше си да опитам. Та значи въвеждате потребителско име и готово.

— Кога плащам трийсетте долара?

— Не плащате нищо.

— Защо?

— Защото някой вече е платил от ваше име. — Тонът на Джером става сериозен. Много сериозен. — Надали е необходимо да ви казвам да сте предпазлив, но все пак ще го кажа. Защото ако вече имате потребителско име, този тип ви чака.