Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (3)

2.

Ходжис отново сяда на креслото, слага на скута си малкия пакет и пак поглежда към екрана: водещият се сбогува и съобщава на обитателите на Ти Ви Ленд, че утре ще гостуват джуджета. Не пояснява дали са джуджета по ръст или по ум. До креслото стоят две малки пластмасови кошчета, едното е за бутилки и кутийки от напитки, които се връщат в магазина, другото — за смет. Той хвърля във второто рекламна листовка от „Уолмарт“, уведомяваща за „ШЕМЕТНО НАМАЛЕНИЕ НА ЦЕНИТЕ“, формуляр за застраховка за погребение, адресиран до „нашия скъп съсед“, съобщение, че през седмицата само в „Дискаунт Електроникс“ всички дивидита ще се продават с петдесет процента намаление, петиция с размерите на пощенска картичка, призоваваща го да „гласува по съвест“ за някакъв кандидат за общински съветник. Ходжис поглежда снимката на претендента и си мисли, че човекът е като двойник на зъболекаря Оберлин, от когото той адски се страхуваше като малък. Отделя настрани листовката от супермаркет „Албъртсонс“, за да изреже талоните за намаления. На скута му остава нещо в голям пощенски плик (сигурно е писмо, ако се съди по дебелината), адресиран до детектив К. Уилям Ходжис (ДВО), Харпър Роуд 63. В горния ляв ъгъл, където трябва да са името и адресът на изпращача, има емотиконче Усмивко — второто за деня.

Само че не е намигващият Усмивко от каталога с намаленията на „Уолмарт“, а друг — озъбен и с черни очила. Смътен, неприятен спомен изниква в паметта на Ходжис. „Не — казва си. — Недей!“ Въпреки това отваря плика толкова бързо и небрежно, че го разкъсва и отвътре изпадат четири напечатани страници — всъщност текстът не е напечатан на пишеща машина, а е написан на компютър с шрифт, наподобяващ машинопис. Писмото започва така:

Драги детектив Ходжис…

Той посяга слепешката, събаря на пода каталога на „Албъртсонс“, машинално прокарва пръсти по револвера и грабва дистанционното за телевизора. Натиска бутона за изключване, прекъсвайки гневната тирада на безмилостната съдийка, и зачита писмото.