Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (24)

1.

Брейди Хартсфийлд обикаля из уличките на Уест Сайд до седем и половина, когато здрачът започва да поглъща синевата на ранното лято. Първият наплив на клиенти е между три и шест часа — ученици с раници, които се прибират вкъщи и размахват смачкани банкноти. Повечето дори не го поглеждат. Дърдорят с приятелчетата си или говорят по мобилните си телефони, които за тях не са моден аксесоар, а първа необходимост — насъщни като храната и въздуха. Някои му благодарят, но повечето не се церемонят излишно. Брейди няма нищо против. Не иска да го зяпат, нито да го запомнят. За хлапаците той е сладоледаджията с бялата униформа и това чудесно го устройва.

От шест до седем търговията замира — малките зверчета вечерят. Може би онези, които благодарят, даже разговарят с родителите си. Другите обаче веднага хващат телефоните, докато мама и татко си приказват за работата или гледат вечерните новини, за да научат всичко за големия свят, където силните на деня вършат безобразия.

През оставащия половин час работата отново потръгва. Този път освен децата родителите също отиват при музикалното фургонче да си купят сладоледи, които ще изядат, разположили телеса (предимно разплути) на шезлонгите в задния двор. Брейди почти ги съжалява. Те са хора недалновидни, глупави като щуращи се мравки. Дори не подозират, че ги обслужва масов убиец.

От време на време Брейди се пита трудно ли е да отровиш сладоледа в цялото фургонче: ванилов, шоколадов, горски плодове, ментова експлозия, орехов, бананов, карамел, та даже и този на клечка. Стигнал е до справка в интернет. Проучил е това, което Антъни Фробишър, шефът му в „Дисканут Електроникс“, вероятно би нарекъл „практическа приложимост на идеята“, и е заключил, че тя е осъществима, но тъпа. Не че го е шубе да рискува: какво меле направи с мерцедеса, когато възможността да го заловят беше къде по-голяма от шанса да се измъкне. Обаче сега не иска да го спипат. Чака го работа. В този пролетно-летен сезон задачата му е шишкавият пенсионер К. Уилям Ходжис.

Би могъл да кръстосва Усет Сайд с цял фургон отровен сладолед, след като на бившето ченге му писне да си играе с оръжието, което държи до креслото в дневната, и наистина се гръмне с него. Шишкото го дразни. Здравата го нервира. Ходжис се пенсионира с почетен медал, даже устроиха в негова чест тържество — откъде-накъде, щом не успя да залови най-опасния бандит, който някога се е подвизавал в този град?