Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (20)

19.

Автомобилът на смъртта, все още заключен, беше закаран с кола на „Пътна помощ“ на полицейския паркинг за конфискувани превозни средства. Ходжис и Хънтли научиха новината, когато отново се качиха в патрулката. Научиха и че главният механик от местното представителство на „Мерцедес“ току-що е пристигнал и е обявил, че ще отключи проклетата машина, но ще му отнеме доста време.

— Мориси, кажи му да не си прави труда — нареди Ходжис. — Ключът е в нас, ще го донесем.

Лейтенантът от другата страна на линията не проговори няколко секунди, после озадачено попита:

— Във вас ли? Означава ли, че тя е…

— Не, не, нищо подобно. Механикът наблизо ли е, лейтенант?

— На паркинга е, оглежда пораженията върху колата. Казаха ми, че малко оставало да се разплаче.

— Да си запази сълзите за мъртъвците — кисело промърмори Пийт, който шофираше. Чистачките равномерно потракваха по предното стъкло. Дъждът се беше усилил. — Така де, вместо да циври за мерцедеса…

— Кажи му да се свърже с автосалона и да провери нещо — прекъсна го Ходжис. — После да ми се обади по мобилния.

В центъра на града имаше голямо задръстване — отчасти заради дъжда, отчасти защото Марлборо Стрийт, водеща към Общинския център, беше затворена. Изминали бяха само четири пресечки, когато мобилният на Ходжис иззвъня. Обаждаше се Хауард Макгрори, механикът.

— Проверихте ли онова, което ме интересуваше? — нетърпеливо попита Ходжис.

— Не се налагаше. Работя в представителството от 1987. Оттогава сме продали поне хиляда мерцедеса и всеки клиент получава два ключа.

— Благодаря. Скоро ще бъдем при вас. Искаме да ви зададем още няколко въпроса.

— Да, ще ви чакам. Ужасна история. Потресаваща!

Ходжис прекъсна връзката и предаде на Пийт какво е казал механикът.

— Изненадан ли си?

Наближаваха оранжева табела с надпис, отклоняващ движението встрани от Общинския център; можеха да включат сините лампи на патрулката и да минат напряко, но не го направиха. Да, бързаха, обаче искаха да останат още малко сами, за да поговорят.

— Не — промърмори Ходжис. — Така се прави обикновено. Както казват британците, „оригинал и резерва“. При покупка на нова кола от автосалона ти връчват два ключа…

— … и те предупреждават да прибереш единия на сигурно място, за да ти е под ръка, ако загубиш другия. Понякога, когато след година-две някой потърси резервния ключ, установява, че е забравил къде го е сложил. Жените, които си падат по големите чанти като онзи „куфар“ на Оливия Трилони, обикновено пускат вътре ключовете и забравят, че имат два. Ако госпожата наистина не ги е закачила на ключодържател, вероятно ползва ту единия, ту другия.

— Даааа — промърмори Ходжис. — Спира колата близо до къщата на майка си, мисли си за предстоящата безсънна нощ заради болките на старицата, държи и чантата си, и кутиите с храна от ресторанта…

— И забравя ключа на таблото. Не иска да го признае — нито пред нас, нито пред себе си, но тъкмо това се е случило.

— Не е ли чула предупредителния сигнал? — промърмори Ходжис.

— Може би тъкмо в този момент по улицата е минал тежкотоварен камион или патрулка с пусната сирена. Или пък госпожата дотолкова е била обсебена от мислите си, че не е обърнала внимание на сигнала.

Обяснението изглеждаше логично, а думите на механика само го потвърдиха: той заяви, че ключалката на мерцедеса не е била разбита и че двигателят е запален с ключа, а не чрез съединяване на кабелите. Ходжис обаче се притесняваше от задоволството си, че жената е виновна. Двамата с Пийт от пръв поглед изпитаха неприязън към госпожа Трилони с нейните деколтета лодка, изскубаните вежди и пискливия кикот, неподхождащ на жена, наскоро загубила съпруга си. Госпожа Трилони, която не се поинтересува колко души са мъртви или ранени, не пожела да научи нещо повече за ужаса пред Общинския център. Ясно беше, че не е извършила престъплението, но щеше да е хубаво да й припишат част от вината. Да й дадат повод да мисли за нещо друго, освен за екзотични вегетариански ястия.

— Не усложнявай елементарното — продължи Хънтли, видя пролука в задръстването и натисна газта. — При покупката на колата е получила два ключа. Твърди, че притежава само един и сега това е вярно. Извергът, който премаза хората пред Общинския център, вероятно е пуснал в първия уличен канал ключа, забравен от нея на таблото. Онзи, който тя ни показа, е резервният.

Да, навярно тъкмо това се беше случило. Чуеш ли зад себе си тропот на копита, не си казваш, че те преследват зебри^[1], нали?