Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (19)

18.

Сервитьорът е разчистил масата и е оставил само недопитата чаша с вода, но Ходжис не си тръгва; седи в сепарето и се взира през витрината в паркинга и в естакадата, представляващи неофициалната граница на Лоутаун — квартала, в който обитаващите Шугър Хайтс тузари като покойната Оливия Трилони никога не стъпват. И защо им е да ходят там? За да си купят дрога ли? Ходжис е сигурен, че и сред обитателите на Шугър Хайтс има наркомани, и то много, но когато живееш в толкова луксозен квартал, наркопласьорите ти доставят стоката вкъщи.

„Госпожа Трилони излъга — мисли си той. — Беше принудена. Иначе трябваше да признае, че разсеяността й е имала толкова ужасяващи последствия. И все пак да допуснем теоретичната възможност, че е казала истината. Обаче! Ако предположението ни, че не е заключила мерцедеса и е оставила ключа на таблото, е невярно, по какъв начин грешката ни ще повлияе на разследването? И какво всъщност се е случило?“

Взира се през витрината, опитва се да си спомни всички подробности и не забелязва, че някои сервитьори го зяпат, меко казано, озадачено, сякаш се питат какво става с шишкавото пенсионирано ченге, отпуснато на стола като робот с изтощени батерии.