Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (14)

13.

Сервитьорът идва и пита дали господинът желае още нещо. Ходжис мисли да откаже, но си поръчва още едно кафе. Иска да остане тук още малко и да се порадва на двойния си късмет: не са на път да арестуват Мистър Мерцедес, а Дони Дейвис, лицемерният гадняр, който е убил жена си и е накарал адвоката си да обяви награда за всеки, който предостави информация за местонахождението й. Защото лудо я обичал и най-съкровеното му желание било тя да се върне при него, за да започнат отначало.

На Ходжис му се иска да поразсъждава още малко за Оливия Трилони и за откраднатия й мерцедес. Няма съмнение, че автомобилът е бил откраднат. Макар Оливия упорито да твърдеше обратното, никой не се усъмни, че тя е улеснила крадеца.

Ходжис си спомня случая, за който им разказа Изабел Джейнс (наскоро пристигнала от Сан Диего), след като научи подробностите за непреднамереното участие на госпожа Трилони в касапницата пред Общинския център. В нейната история не ставаше дума за кола, а за пистолет. С партньора й ги повикали в къща, където деветгодишно момче застреляло четиригодишната си сестричка. Децата си играели с автоматичния пистолет, който баща им оставил на бюрото си.

— Не повдигнаха обвинение на бащата — допълни накрая, — но чувството за вина ще го преследва до края на живота му. Помнете ми думата, че и сега ще се случи същото.

След по-малко от месец госпожа Трилони изгълта хапчетата на всички (включително Ходжис), разследващи случая с мерцедеса, но не им мигна окото. За тях тази жена беше изпълнена със самосъжаление богаташка, отказваща да поеме вината си за случилото се.

Бяха откраднали колата й в центъра на града, но госпожа Т., чийто богат мъж беше починал от инфаркт, живееше в Шугър Хайтс — тузарски квартал, където преградени с порти алеи водеха към парвенюшки къщи с по четиринайсет-двайсет стаи, наподобяващи малки дворци и контрастиращи с традиционната местна архитектура. При всяко минаване с колата през Шугър Хайтс Ходжис се сеща за детството си в Атланта и за тамошния богаташки квартал, наречен Бъкхед.

Елизабет Уортън, възрастната майка на Оливия Трилони, живееше в луксозен апартамент (стаите му бяха големи като обещанията на кандидат за политически пост) в скъпа жилищна сграда на Лейк Авеню. Имаше достатъчно място и за жената, която поддържаше жилището, отделно три пъти седмично частна медицинска сестра посещаваше старицата. Госпожа Уортън страдаше от сколиоза в напреднал стадий и вземаше оксиконтин — тъкмо тези таблетки открадна от аптечката дъщеря й, когато реши да сложи край на живота си.

„Самоубийството е доказателство за вина“ — така казваше лейтенант Мориси, но Ходжис открай време не е убеден в тази теория, а напоследък съмненията му са се удвоили и утроили. Вече знае, че вината не е единствената причина за самоубийство.

Понякога ти писва от следобедните телевизионни бози.