Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (137)

33.

— Защо не започват, госпожо Робинсън? — пита Дайна Скот. — Минава седем и десет.

Таня мисли да им разкаже за концерта на Стиви Уондър, на който отиде в гимназията — беше обявен за осем часа, а започна чак в девет и половина, — но решава, че не е нужно да ги плаши.

Хилда намръщено гледа телефона си.

— Пак не мога да набера Гейл — оплаква се тя. — Глупавите линии са прето…

Преди да довърши, затъмняват залата. Това предизвиква бурни възгласи и овации.

— О, мамо, толкова се вълнувам — прошепва Барбара и Таня с умиление вижда, че дъщеря й се е просълзила. На сцената излиза диджей с тениска на симпатягите от БАМ-100. Прожектор очертава пътя му.

— Здравейте, приятели! — провиква се той. — Как сте?

Пак гръмват аплодисменти — всички в препълнената зала се чувстват много добре. Таня забелязва, че настанените в двата сектора за хора с увреждания също ръкопляскат. Всички без мъжа с обръснатата глава. Той само си седи. „Сигурно се страхува да не изпусне снимката“ — помисля си тя.

— Готови ли сте за Бойд, Стив и Пийт? — подгрява ги водещият.

Нови радостни писъци.

— А готови ли сте за КАМ НОУЛЗ?

Момичетата (повечето биха изгубили дар-слово в присъствието на своя идол) изпадат в делириум. Готови са, няма спор! Боже, как да не са готови! Още малко и ще умрат от вълнение!

— След няколко минути ще видите декори, които ще ви вземат ума, но сега, дами и господа… и особено вие, момичета… посрещнете… РАУНД… ХИИИИИЪР!!!

Публиката става на крака и когато сцената потъва в пълна тъмнина, Таня разбира защо момичетата толкова настояваха да вземат телефоните си. Някога всички държаха горящи клечки кибрит или светеха със запалки „Бик“. Тези хлапета са вдигнали мобилните си телефони и миниатюрните екранчета изпълват залата с бледо лунно сияние.

„Как се сещат за такива неща? — чуди се Таня. — Кой ги е научил? А нас кой ли ни е учил?“

Май никой.

Сцената се осветява в алено. В този момент едно обаждане най-сетне се промъква по задръстените линии и мобилният на Барбара Робинсън започва да вибрира. Тя не му обръща внимание. Точно сега не й е до разговори по телефона (за пръв път в живота й), а дори да вдигне, няма да чува онзи, който я търси — вероятно брат й. Шумът в „Минго“ е оглушителен… и Барб се кефи. Бавно размахва вибриращия телефон над главата си. Всички правят същото, даже майка й.

Солистът на „Раунд Хиър“ с широки крачки излиза на сцената, облечен в невероятно прилепнали джинси — Таня Робинсън се чуди как се е напъхал в тях. Кам Ноулз отмята русата си грива и запява „Ще прогоня самотата ти“.

Повечето зрители продължават да стоят изправени и да държат високо мобилните си телефони. Концертът е започнал.