Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (136)

32.

Този път Джером е зад волана, а Ходжис — отзад. Дванайсетцилиндровият двигател загрява бавно, но щом набира обороти, мерцедесът на Оливия Трилони полита като ракета… и тъй като става дума за живота на майка му и сестра му, момчето също полита: преминава от платно в платно, без да обръща внимание на възмутените клаксони. Ходжис пресмята, че с тази скорост ще стигнат до ЦКИ след двайсет минути. Разбира се, ако не катастрофират.

— Обадете се в отдел „Охрана“ — моли го Холи от предната седалка. — Обадете се, обадете се, обадете се!

Ходжис изважда нокията от джоба на сакото си и нарежда на Джером да поеме по околовръстното.

— Не ми се слушат поучения — сопва се Джером. — По-бързичко се обади на твоя познат.

Само че докато се опитва да намери номера на Кибритлията, проклетият мобилен изписуква и угасва. Кога го зареди за последно? Не си спомня. Както не си спомня номера на служба „Охрана“. Трябваше да го запише в бележника си вместо направо в нокията.

„Проклета техника“ — помисля си… но кой всъщност е виновен?

— Холи, набери 555–1900 и ми дай телефона си. Моят замина на кино. — Хиляда и деветстотин е централата на полицейското управление. Марло отново ще му каже номера на Уиндъм.

— Добре, какъв е телефонният код тук? Мобилният ми е на…

Тя млъква, когато Джером изпреварва някакъв микробус и поема право срещу един джип в насрещното, като мига с фаровете и крещи:

— Не ми се пречкай!

Джипът се изтегля встрани и мерцедесът профучава на сантиметър от него.

— … кода за Синсинати — довършва Холи. Невъзмутима е като ледена шушулка.

Ходжис й диктува кода, мислейки си, че в случая нейните лекарства биха му подействали добре. Тя набира номера и му подава телефона.

— Полицейското управление, с кого да ви свържа?

— Спешно ме свържете с Марло Еверет от архива.

— Съжалявам, господине, но госпожа Еверет си тръгна преди половин час.

— Бихте ми ли дали номера на мобилния й?

— Господине, нямам право да съобщавам такива све…

Ходжис не желае да губи време за безсмислени спорове, затова прекъсва точно когато Джером излиза на околовръстното със сто километра в час.

— Какъв е проблемът, Бил? Защо още не си…

— Млъкни и си гледай пътя, Джером — намесва се Холи. — Господин Ходжис прави всичко по силите си.

„Истината е, че тя не иска да се свържа с когото и да е — мисли си Ходжис, — защото единствено и само ние можем да попречим на Брейди.“ Връхлита го шантава мисъл: че Холи е надарена с паранормални способности и ги използва, за да не допусне други хора и тяхната битка. И нищо чудно да е така. Като се има предвид с каква скорост кара Джером, ще стигнат до ЦКИ, преди Ходжис да се добере до началството.

Студеният разум му нашепва, че така може би е най-добре. С когото и да се свърже, Лари Уиндъм отговаря за охраната на „Минго“, а Ходжис не му се доверява. Кибритлията винаги е налитал с юмруците, без да разсъждава кой е прав и кой — крив, и едва ли се е променил.

Въпреки всичко е длъжен да опита.

Връща мобилния на Холи.

— Не мога да се оправя с тези модерни джаджи. Набери „Справки“ и…

— Първо набери сестра ми — намесва се Джером и на един дъх диктува номера.

Холи набира Барбара — палецът й се движи толкова бързо, че погледът не може да го догони. Слуша.

— Гласова поща.

Джером изругава и увеличава скоростта. На Ходжис му остава надеждата, че с тях в мерцедеса се вози и ангел-хранител.

— Барбара! — крещи Холи. — Омитайте се незабавно от концерта! На мига! Темпо! — Тя затваря. — А сега какво? „Справки“ ли искахте?

— Да. Поискай номера на отдел „Охрана“ към ЦКИ, набери го и тогава ми дай телефона. Джером, ние сме за изход 4-А.

— Към ЦКИ е 3-Б.

— Да, ако ти трябва централният вход. На нас ни трябва служебният.

— Бил, ако нещо се случи със сестра ми и майка ми…

— Нищо няма да им се случи. Отбий по 4-А. — Междувременно работата на Холи твърде се е проточила. — Холи, какъв е проблемът?

— Няма директна връзка с отдел „Охрана“. — Тя набира нов номер и му подава мобилния. — Трябва да минеш през централата на ЦКИ.

Ходжис с такава сила притиска айфона към ухото си, че го заболява. Дава, че звъни. Звъни. Звъни.

На минаване покрай изходи 2-А и 2-Б Ходжис вижда ЦКИ. Осветен е като джубокс. Огромният паркинг е пълен с коли. Най-сетне обаждането му е прието, но преди да е казал и дума, електронен женски глас започва да му изнася цяла лекция. Говори бавно и внимателно, сякаш се обръща към човек, чийто роден език не е английският и затова има затруднения с разбирането му.

— Здравейте, благодарим ви, че позвънихте в Центъра за култура и изкуства на Средния запад, където правим живота по-хубав и сбъдваме мечти.

Ходжис слуша, притиснал здраво телефона на Холи до ухото си; пот се стича по лицето и врата му. Седем часът и шест минути. Мерзавецът ще изчака началото на шоуто — успокоява се той (всъщност се моли), а рокконцертите винаги закъсняват.

— Запомнете — сладко реди роботът, — че ние зависим от вашата подкрепа, и в момента имате възможност да се сдобиете с годишен абонамент за програмата на Градския симфоничен оркестър, както и с абонамент за премиерите на драматичния театър тази есен. Освен че ще спестите петдесет процента от редовната цена…

— Какво става? — провиква се Джером, докато подминават 3-А и 3-Б. Следващата табела указва: „ИЗХОД 4-А, СПАЙСЪР БУЛЕВАРД, 1 КМ“. Джером е подхвърлил на Холи своя телефон и тя безуспешно се опитва да набере първо Таня, после Барбара.

— Слушам глупавите им реклами — обяснява Ходжис. Отново разтрива мястото под лявата си плешка. Болката е тъпа, както при възпален зъб. — След изхода поемаш наляво. После надясно — на първата или на втората пресечка. Ще се ориентираш по „Макдоналдс“. — Въпреки че сега мерцедесът развива сто и трийсет километра в час, двигателят му сънливо мърка.

— Ако чуем взрив, ще полудея — лаконично съобщава момчето.

— Гледай си пътя — отсича Холи. Между зъбите й стърчи незапалена цигара „Уинстън“. — Ако не катастрофираш, всичко ще бъде наред. — Тя пак звъни на Таня. — Ще го спипаме. Спипаме, спипаме, спипаме.

Джером й хвърля един поглед.

— Холи, ти не си нормална.

— Гледай си пътя — повтаря тя.

— Освен това картата ви дава право на десет процента намаление в обектите на нашите партньори — първокласни ресторанти и изискани магазини — разказва електронният глас в ухото на Ходжис.

После — да не повярва човек — преминава по същество:

— В централния офис няма свободен сътрудник, който да приеме обаждането ви. Ако вътрешният номер, с който искате да се свържете, ви е известен, може да го наберете във всеки момент. В противен случай, моля, изслушайте ни внимателно, защото има промени и размествания в системата. За да се свържете с Алвин Джонс от администрацията на Драматичния театър, изберете едно-нула. За да се свържете с Белинда Дийн от каса, изберете едно-едно. За да се свържете с Вал Кимиън от Градския симфоничен…

„Майко мила — мисли си Ходжис, — това е тъпият каталог на «Сиърс». И то в азбучен ред.“

Мерцедесът се накланя и поднася, докато Джером шеметно се спуска по извитата рампа на изход 4-А. Долу светофарът свети в червено.

— Холи, ти как мислиш?

Тя поглежда към булеварда, без да отлепя телефона от ухото си.

— Ако побързаш, ще успееш. Ако искаш да ни убиеш всичките, мотай се още.

Джером натиска педала на газта. Мерцедесът на Оливия пресича четирите платна, прави остър завой наляво, гумите свистят. Чува се глух звук от сблъсъка с бетонния разделител. Гръмва нестроен хор от клаксони. Ходжис мимоходом мярва как един микробус се качва на тротоара, за да ги избегне.

— За да се свържете с отдели „Декори“ и „Доставка на продоволствия“, изберете…

Ходжис забива юмрук в купето на мерцедеса.

— Къде са се дянали ШИБАНИТЕ ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА?

Златистите арки на „Макдоналдс“ вече са съвсем наблизо, когато роботът информира Ходжис, че може да се свърже с отдел „Охрана“, като избере три-две.

Той избира вътрешния номер. Дава, че звъни четири пъти, след което някой вдига. Чутото кара Ходжис да се запита дали не полудява.

— Здравейте, благодарим ви, че позвънихте в Центъра за култура и изкуства на Средния запад — сърдечно го поздравява роботът. — Където правим живота по-хубав и сбъдваме мечти.