Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (132)

28.

Ходжис и неговите стажанти Уотсъновци стоят в командния център на Брейди и гледат редиците изключени компютри.

— Първо — „хаос“ — казва Джером. — После „тъмно“. Така ли?

Ходжис си мисли, че това с нещичко напомня за Откровението на Йоан.

— Според мен е така — отговаря Холи. — Тя ги беше записала в този ред. — Следващите й дума са към Ходжис: — Видяхте ли, опитвала се е да не го изпуска от очи. Обзалагам се, че е знаела много повече, отколкото той е подозирал. — Холи пак се обръща към Джером: — Още нещо. Много важно. Не губи време, ако включиш лампите с „хаос“.

— Да. Защитната програма. Ами ако от нерви гласът ми стане висок и тънък като на Мики Маус?

Холи се приготвя да отговори, но забелязва пламъчето в очите му.

— Ха, много смешно. — Тя не може да сдържи усмивката си. — Давай, Джером. Бъди Брейди Хартсфийлд.

С „хаос“ се справя от първия път. Мониторите светват и започва обратното броене.

— Тъмно!

Броенето продължава.

— Недей да крещиш — наставлява го Холи. — Уф!

16. 15. 14.

— Тъмно.

— Говориш с твърде плътен глас — казва Ходжис, опитвайки се да не издава колко е нервен.

12. 11.

Джером обърсва устата си.

— Т-тъмно.

— Пелтек — заковава го Холи. С което не му помага особено.

8. 7. 6.

— Тъмно.

5.

Броенето спира, цифрите изчезват. Джером шумно въздъхва от облекчение. Сега на екрана се появяват цветни снимки на мъже от Дивия запад, които стрелят или падат застреляни. Един каубой е уловен в кадър, докато нахлува с коня си през стъклена витрина.

— Какъв е този скрийнсейвър? — чуди се Джером.

Ходжис посочва компютър пет.

— Това е Уилям Холдън, затова предполагам, че сцените са от някой филм.

— „Дивата орда“ — уточнява Холи. — С режисьор Сам Пекинпа. Гледах го само веднъж. После сънувах кошмари.

„Филмови сцени — мисли си Ходжис, гледайки изкривените в гримаси лица и стрелбата. — Но освен това са сцени от съзнанието на Брейди Хартсфийлд.“

— А сега какво? — пита той.

— Холи, ти започни с първия — казва Джером. — Аз започвам от последния. Ще се срещнем по средата.

— Явно здравата си се трудил над този план — коментира Холи. — Господин Ходжис, може ли да пуша тук?

— Защо пък не? — отговаря той и сяда горе на стълбището, за да ги гледа как работят. Междувременно разсеяно потърква мястото точно под лявата ключица. Дразнещата болка се е появила отново. Сигурно е разтегнал мускул, докато е тичал по улицата след взривяването на колата му.