Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (123)

19.

Ходжис и двамата му младши детективи пристигат на Харпър Роуд няколко минути преди три и половина. Холи хвърля един поглед на обстановката, после замъква лаптопа на госпожа Хартсфийлд в кухнята и го включва в електрическия контакт. Джером и Ходжис стоят и чакат с надеждата, че няма да има парола… но на екрана се появява съответното прозорче.

— Опитай с нейното име — предлага Джером.

Холи опитва. Лаптопът поклаща екрана си: не.

— Добре, опитай с „Деби“ — казва Джером.

Холи отмята от очите си кичур сивкавокестенява коса и раздразнението й проличава.

— Намери си някакво друго занимание, Джером. Не ми надничай през рамото. Не ми е приятно. — Тя се обръща към Ходжис: — Може ли да пуша вътре? Дано да може. Помага ми да мисля. Цигарите ми помагат да мисля.

Ходжис й донася чинийка.

— Лампата за пушене е запалена^[1]. С Джером ще бъдем в кабинета ми. Извикай, ако откриеш нещо.

„Малко вероятно — помисля си. — Много малко.“

Холи не дава знак, че го е чула. Запалва си цигара. Проповедническият й глас е останал в миналото и тя пак си мърмори:

— Дано да е сложила подсказка. Надявам се на подсказка. Холи се надява на мъничка подсказка.

„Олеле“ — помисля си Ходжис.

В кабинета той запитва Джером има ли представа за каква подсказка говори тя.

— След три неуспешни опита да влезеш някои компютри ти дават подсказка. Подсещат те, в случай че си забравил паролата си. Но само ако е програмирано.

От кухнята се разнася яростен, незаглушен вик:

— Мамка му първи път! Мамка му втори път! Мамка му трети път!

Ходжис и Джером се споглеждат.

— Май не е програмирано — отбелязва момчето.