Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (118)

14.

Холи пристига и подушва въздуха.

— Уф. Дебора Хартсфийлд ли е?

— Да. Гледай да не мислиш за това. Слезте в мазето, симпатяги. Искам да видите нещо.

Джером прокарва ръка по работната маса.

— Тоя е голям чистофайник.

— Ще се обадите ли в полицията, господин Ходжис? — Холи пак хапе устни. — Сигурно вече сте се обадили и не мога да ви спра, обаче майка страшно ще се разсърди. Пък и не е честно — ние сами открихме кой е той.

— Не съм решил какво да правя — отвръща Ходжис, макар че тя е права: изобщо не е честно. — Държа да узная какво има на тези компютри. Това ще ми помогне да направя избор.

— Той не е като Оливия — замисля се Холи. — Със сигурност има истинска парола.

Джером наслуки избира един от компютрите (номер шест: на него няма кой знае какво) и натиска копчето, скрито отзад на монитора. Това е „Мак“, но мелодийката липсва. Брейди мрази веселата мелодийка и я е изключил на всичките си компютри.

Компютър 6 проблясва в сиво и започва да се зарежда. След около пет секунди сивото се превръща в синьо. Би трябвало да се появи прозорец за паролата, дори Ходжис го знае, но вместо това на екрана се появява едно голямо 20. Следват 19, 18 и 17.

Ходжис и Джером се пулят объркано.

— Не, не! — изпищява Холи. — Изключете го!

Двамата не помръдват, така че тя се втурва към компютъра, намира копчето зад монитора и го натиска, докато екранът не угасва. Тогава тя шумно въздъхва и се усмихва:

— Ух! За малко!

— От какво се уплаши? — пита Ходжис. — Че ще се задейства взривно устройство ли?

— Може би екранът щеше да се заключи — отвръща Холи, — но бас държа, че беше защитна програма. Ако обратното броене стигне до нула, такава програма изтрива всичката информация. Всичката. Само във включения компютър или във всички, ако са свързани. А те сигурно са.

— Как се спира броенето? — пита Джером. — От клавиатурата ли?

— От клавиатурата или с глас.

— Глас ли? — недоумява Ходжис.

— Чрез гласова команда — обяснява Джером. — Брейди казва „Милк Дъдс“^[1] или „бельо“ и броенето спира.

Холи се засмива срамежливо и лекичко удря Джером по рамото.

— Глупчо.