Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (116)

12.

Ходжис минава по алеята, без да пропусне спуснатите пердета на големия централен прозорец. Надниква в хондата и не вижда нищо необичайно. Пробва предната врата. Тя се отваря. Въздухът в колата е горещ и спарен, с лек мирис на алкохол. Затваря я, изкачва се на площадката и натиска звънеца. Чува как мелодийката му отеква в къщата. Няма никого. Отново натиска звънеца, после почуква. Няма никого. Почуква силно с юмрук, като отлично съзнава, че Бийсън го зяпа от другата страна на улицата. Няма никого.

Ходжис бавно отива до гаража и надзърта през едно от прозорчетата на вратата. Разни инструменти, минихладилник и горе-долу това е.

Изважда мобилния си и набира Джером. Този участък от Елм Стрийт е много тих и той долавя — едва-едва — рингтона от песента на Ей Си/Ди Си. Вижда как Джером вдига телефона.

— Холи бързичко да включи айпада си и да провери в данъчните регистри кой е вписан като собственик на къщата на Елм Стрийт 49. Ще се справи ли?

Чува как Джером пита Холи.

— Каза, че ще види какво може да направи.

— Добре. Аз ще заобиколя отзад. Остани на линия. Ще ти рапортувам на всеки трийсет секунди. Ако се забавя повече от минута, набираш деветстотин и единайсет.

— Сигурен ли си, Бил?

— Да. Предупреди Холи, че името на собственика не е чак толкова важно. Не искам пак да започне да нервничи.

— Холи е трепач — отговаря Джером. — Вече проверява. Само не изключвай мобилния.

— Естествено.

Ходжис заобикаля гаража. Задният двор е малък, но поддържан. По средата има кръгова леха с цветя. Той се пита кой ги е засадил: маминка или синчето. Изкачва трите дървени стъпала до задната площадка. Вратите са две: едната е мрежеста, с алуминиева рамка, а другата е обикновена. Първата е отключена за разлика от втората.

— Джером? Докладвам. Всичко е спокойно.

Поглежда през прозореца и вижда разтребена кухня. На сушилника до мивката има няколко чинии и чаши. Сгънат пешкир виси на дръжката на фурната. На масата са сложени две подложки за хранене. Няма подложка за татко Мецан, което съответства на психологическия портрет, нахвърлен в жълтия бележник. Ходжис почуква нормално, после блъска по вратата. Няма никого.

— Джером? Докладвам. Всичко е спокойно.

Оставя мобилния си на площадката и изважда кожения калъф, доволен, че навреме се е сетил за него. Вътре са шперцовете на баща му — три сребристи лостчета, завършващи с кукички в различна големина. Спира се на средното. Изборът му е правилен: шперцът лесно влиза в дупката. Ходжис върти първо на едната, после на другата страна, мъчейки се да уцели механизма. Тъкмо се кани да спре и да докладва на Джером, когато кукичката се захваща. Той бързо и решително завърта шперца, точно както баща му го е учил, чува се изщракване и патронът се превърта от страната на кухнята. Междувременно неговото име се разнася от телефона. Ходжис вдига апаратчето от земята.

— Джером? Всичко е спокойно.

— Притесних се — казва младежът. — Какво правиш?

— Прониквам с взлом.