Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (114)

10.

Заради драстичните бюджетни съкращения миналата година екипите на повечето полицейски патрулни коли са само с по един човек. Това изменение не засяга Лоутаун. В Лоутаун ченгетата патрулират по двойки, като идеалната двойка включва поне един цветнокож, защото в този квартал малцинствата са мнозинство. В ранния следобед на трети юни полицаи Лавърти и Росарио патрулират по Лоубрайър Авеню, на около километър след естакадата, където веднъж Бил Ходжис отърва един малчуган от гаднярите, които искаха да го оберат. Лавърти е бял. Росарио е латиноамериканка. Тъй като се возят на градски патрулен автомобил 54, в управлението са им лепнали прякорите Туди и Мълдун — имената на главните герои от позабравения сериал „Кола 54, къде си?“ Понякога на проверка преди застъпване на смяна Амарилис Росарио забавлява колегите си, като възкликва: „Ох, ох, Туди, хрумна ми една идея!“ Произнесени с доминикански акцент, думите звучат изключително сладко и винаги разсмиват рицарите в синьо.

По време на служба обаче тя е желязна. И двамата са. Иначе в Лоутаун ти е спукана работата.

— Тези момчета ми напомнят за „Сините ангели“^[1], които някога гледах в едно авиошоу — подхвърля тя.

— Така ли?

— Щом ни видят, и задружно духват в друга посока, сякаш участват във формация. Виж, още един.

Щом наближават пресечката на „Лоубрайър“ със „Страйк“, едно момче по анцуг с емблемата на „Кливландските кавалери“ (горнището му е твърде голямо и напълно ненужно в горещия ден) внезапно офейква от входа, където се е мотаело, и с подтичване се отдалечава по „Страйк“. Изглежда около тринайсетгодишно.

— Може би току-що се е сетило, че днес е на училище — казва Лавърти.

— Да, бе, чакай! — смее се Росарио.

Наближават ъгъла на Лоубрайър и Мартин Лутър Кинг Авеню. МЛК е другата оживена артерия на гетото и този път пет-шест момчета решават, че си имат работа другаде.

— Права си, същинска формация в полет — отбелязва Лавърти. Засмива се, въпреки че всъщност не е смешно.

— Слушай, къде ти се иска да хапнем?

— Дай да видим дали онзи фургон е на Рандолф Стрийт — казва Росарио. — Яде ми се тако.

— Значи ще се отбием при „Сеньор Тако“ — съгласява се Лавърти, — но хайде без бобена гарнитура, а? Остават ни четири часа в тази… Гледай, Роузи. Тук нещо не е както трябва.

На тротоара излиза мъж, който носи дълга кутия за цветя. Странното е, че излиза не от цветарски магазин, а от заложна къща „Почтеност на всяка цена“. Освен това мъжът е бял, а се намират в най-черната част на Лоутаун. Той тръгва към мръсен бял ван „Иконолайн“, покачен на жълтия бордюр: такова паркиране се наказва с глоба двайсет долара. Но Лавърти и Росарио са гладни; настроили са се за тако с вкусния и горещ пикантен сос, който винаги стои отпред до салфетките, и биха могли да си затворят очите. Вероятно така щеше да стане.

Обаче.

Фиш за неправилно паркиране стана причина да заловят Дейвид Берковиц. Тед Бънди беше заловен заради счупен заден фар. Днес кутията за цветя, която не е затворена добре, ще причини разместване в хода на историята. Докато мъжът рови в джоба си за ключовете от стария ван (даже император Мин от Монго няма да остави колата си незаключена в Лоутаун), кутията се накланя. Долната част се продънва и нещо се показва навън.

Мъжът успява да го набута обратно в кутията, преди да се е изсипало на асфалта, но Джейсън Лавърти е бил на две мисии в Ирак и знае какво е РПГ. Включва синята лампа и рязко спира на сантиметри от мъжа, който стреснато се обръща.

— Вади оръжието! — извиква Лавърти на партньорката си. — Излизаме!

Отварят вратите и изскачат с пистолети, готови за стрелба.

— Пусни кутията! — изкрещява Лавърти. — Пусни кутията и ръцете на колата! Наведи се! Бързо!

В първия момент мъжът — около четирийсетгодишен, със смугла кожа и отпуснати рамене — притиска здраво кутията до гърдите си, все едно гушка бебе. Но когато Роузи Росарио насочва глока си към него, той я пуска. Кутията се отваря и навърти вижда руски ръчен противотанков гранатомет „Хашим“.

— Стана тя една! — възкликва Росарио и добавя: — Туди, Туди, хрумна ми…

— Сержанти, долу оръжието!

Лавърти държи на мушка типа с гранатомета, но Росарио се обръща и вижда белокос мъж със синя жилетка. Носи слушалка и също е въоръжен с глок. Росарио не успява да го попита нищо, защото улицата се изпълва с мъже в сини жилетки, които тичат към „Почтеност на всяка цена“. Един от тях носи портативен таран „Стингър“, който ченгетата гальовно наричат „Трошача на врати“. Росарио вижда съкращението АТО отзад на жилетките и незабавно добива усещането, че е настъпила фъшкия.

— Сержанти, долу оръжието! Агент Джеймс Косински, АТО^[2].

— Какво ще кажете първо да го закопчаем? — предлага Лавърти. — Не че намеквам нещо.

Агентите на АТО обсаждат заложната къща, както клиентите обсаждат „Уолмарт“ в Черния петък, за да напазаруват изгодно за Коледа. Отсреща на улицата се насъбират зяпачи, които са прекалено стъписани от мащабите на акцията, за да обсипят служителите на реда с хули. Или с камъни.

— Като сте започнали, давайте — въздъхва Косински. — Бездруго духът е пуснат от бутилката.

— Нямахме представа, че провеждате операция — обяснява Лавърти. Междувременно типът с ръчния гранатомет е отлепил ръце от колата и ги е сложил отзад на гърба си. Съвсем ясно е, че това не е първото му родео. — Той отключваше вана си и аз видях онова нещо да стърчи от кутията. Как трябваше да постъпя?

— Както постъпихте, разбира се. — От заложната къща се чува звън от счупено стъкло, викове и трясъците на тарана. — Така и така сте тук, приберете господин Кавели в патрулката и влезте вътре да видите за какво става въпрос.

Лавърти и Росарио отвеждат пленника си в патрулната и тогава Косински забелязва номера.

— Я! Кой е Туди и кой — Мълдун?