Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (92)

19.

Брейди е паркирал недалеч от погребалната агенция. Сърцето му отново бие до пръсване. Държи мобилен телефон. Написал е с химикалка на китката си номера на нерегистрирания телефон, свързан с бомбата на пода на тойотата.

Наблюдава опечалените пред входа на погребалното бюро. Дебелият ДВО не може да се сбърка — с черния си костюм изглежда грамаден като къща. Или като катафалка. На главата му се мъдри кретенска филцова шапка като на детективите в черно-белите филми от петдесетте години на миналия век.

Хората бавно тръгват към паркинга и след малко Ходжис и приятелката му ще ги последват. Брейди предполага, че блондинката ще бъде с ченгето, когато колата се взриви. Чиста работа! Три в едно: майката и двете дъщери. Доставя му удоволствие като уравнение, в което всички неизвестни са намерени.

Автомобилите излизат от паркинга и потеглят към мястото, на което той седи в колата си, защото оттам е пътят за Шугър Хайтс. Слънцето се отразява в предните стъкла, което малко му пречи, но тойотата на дъртия ДВО не може да се сбърка — Брейди я вижда как излиза от паркинга, спира за момент и след това завива по улицата към него.

Дори не поглежда взетия под наем шевролет, шофиран от чичо Хенри. Цялото му внимание е съсредоточено върху колата на бившето ченге. Когато тойотата се изравнява с него, Брейди е малко разочарован. Изглежда, русата мръсница се е качила при роднините си, защото в автомобила е само шофьорът. Брейди го зърва само за миг, но въпреки че слънцето почти го заслепява, няма как да сбърка идиотската шапка на шишкавия ДВО.

Набира телефонния номер. „Предупредих те, че няма да разбереш откъде ти е дошло. Нали, лайнар такъв?“

И натиска бутона за повикване.