Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (87)

14.

Същия ден следобед Брейди отива на пазар. Взема хондата на Дебора Ан Хартсфийлд, защото е комби, но една от покупките му едва се побира отзад. Мисли на връщане да се отбие в пощенския клон, за да провери дали е дошла отровата за порове „Пор-мор“, която поръча в интернет под псевдонима Ралф Джоунс, обаче всичко сякаш се е случило преди сто години и всъщност какъв е смисълът? Този епизод от живота му приключи. Скоро ще приключи и последният. Какво облекчение!

Обляга най-обемистата покупка на стената на гаража. После влиза вкъщи, отбива се в кухнята, за да подуши въздуха (не се долавя миризмата на гниеща плът… поне засега), и слиза в командния център. Произнася магическата дума, с която включва арсенала от компютри, но го прави по навик. Няма желание да влезе в „Синия чадър на Деби“, защото няма какво повече да каже на гадното шишкаво ченге. Този епизод от живота му също приключи. Поглежда часовника си, вижда, че е три и половина и изчислява, че на дебелия ДВО му остава да живее приблизително двайсет часа.

„Ако наистина я чукаш, детектив Ходжис — казва си, гледай да топнеш морковчето си сега, докато все още го имаш.“

Той отключва катинара, влиза в килера и усеща миризмата на самоделен пластичен експлозив, примесен с лек мирис на моторно масло. От кутиите, пълни с взривно вещество, избира онази от обувките „Мефистофел“, с които е в момента — подарък от майка му за миналата Коледа. От другия рафт сваля кутията с мобилните телефони. Изважда един, занася го заедно с експлозива на работната маса в средата на помещението и се залавя за работа. Слага телефона в кутията и го свързва с най-обикновен детонатор, захранван от батерии АА. Включва апарата, за да се увери, че работи, и отново го изключва. Шансът някой да набере погрешка този нерегистриран номер и да хвърли във въздуха командния му център е нищожен, но защо да рискува? Шансът майка му да изяде месото с отровата също бе нищожен, обаче…

Не, телефончето ще стои изключено до десет и двайсет на следващата сутрин, когато той с нехайна стъпка ще влезе в паркинга на погребална агенция „Соумс“. Ако срещне някого, ще обясни, че е искал да мине напряко до задната улица, където има спирка (което е вярно: проверил е на картата в интернет). Но надали ще види някого. Всички ще са на опелото и ще се скъсват от рев.

С джаджа 2 ще отключи колата на дебелия ДВО и ще сложи кутията от обувки на пода зад седалката на шофьора. Ще заключи тойотата и ще се върне в своята кола. И ще чака. Ще проследи как дебелакът минава край него. Ще го наблюдава, докато стигне до следващото кръстовище, за да е сигурен, че той, Брейди, е на безопасно разстояние от летящите отломки. И тогава…

— Бум! — Ще им трябва още една кутия от обувки, в която да го погребат.

Досмешава го и той се смее с глас, докато отива до килера да вземе елека-бомба. До довечера ще го демонтира. Вече не му е необходим.

Има по-добра идея.