Метаданни
Данни
- Серия
- Бил Ходжис (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Mr. Mercedes, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 24гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy(2014)
Издание:
Автор: Стивън Кинг
Заглавие: Мистър Мерцедес
Преводач: Весела Прошкова; Даня Доганова; Павел Боянов
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: Английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: ИК „Плеяда“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: Роман
Националност: американска
Печатница: „Симолини’94“
Редактор: Лилия Анастасова
ISBN: 978-954-409-347-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2658
История
- —Добавяне
10.
Пет минути по-късно невзрачно субару бавно минава по Лейк Авеню. Изравнява се с тойотата на Ходжис и почти спира, после дава ляв мигач и влиза в триетажния паркинг от другата страна на улицата.
На първото и второто ниво има много свободни места, но всички са от вътрешната страна и не вършат работа на Брейди. Третото ниво е почти празно и той намира тъкмо каквото търси: място в източната част на гаража, откъдето се вижда Лейк Авеню. Паркира, отива до бетонния парапет и поглежда надолу към улицата и към тойотата на Ходжис. Разстоянието е шейсетина метра. Няма прегради, блокиращи сигнала, тоест — фасулска работа за джаджа 2.
За да убие времето, той сяда в колата си, включва айпада и проучва уебсайта на Центъра за култура и изкуства. Концертната зала „Минго“ е най-голямата в комплекса. „Логично — казва си той, — сигурно само тя осигурява приходи.“ През зимата тук свири градският симфоничен оркестър, има балетни представления, изнасят се лекции, провеждат се и други напудрени артистични прояви, но от юни до август зала „Минго“ е дом на попмузиката. Според сайта участието на „Раунд Хиър“ слага началото на „Лятна музикална кавалкада на звездите“ с концерти на „Игълс“, Стинг, Джон Меленкамп, Алън Джаксън, Пол Саймън и Брус Спрингстийн. Колко хубаво! Само дето хората, закупили абонаментни карти за целия фестивал, ще бъдат разочаровани. През това лято в „Минго“ ще има само едно представление — кратко, завършващо с пънкарска песен „Пукнете, шибани боклуци“.
В сайта пише, че концертна зала „Минго“ има четирийсет и пет хиляди места.
Пише също, че всички билети за „Раунд Хиър“ са продадени.
Брейди се обажда на Шърли Ортън в сладоледената фабрика. Отново защипва с пръсти носа си и моли Шърли да предупреди Руди Станхоуп, че може да се наложи да го замества цяла седмица. Казва й, че ще се помъчи да отиде на работа в четвъртък или в петък, но да не разчитат на явяването му: тръшнал го е грип.
Както и очакваше, споменаването на заразното заболяване хвърля Шърли в ужас.
— Не идвай, преди напълно да си оздравял! За доказателство вземи бележка от личния си лекар! Не може да си грипав и да продаваш сладолед на деца!
— Няма, няма — гъгне Брейди. — Съжалявам, Шърли. Заразил съм се от мама. Наложи се да я занеса в леглото. — Напушва го смях и устните му започват да потрепват.
— Лекувай се и гледай бързо да се оправиш.
— Добре. Чао. — Той прекъсва връзката миг преди истерично да се разкикоти. Да, наложи се да занесе маминка в леглото. Да, повали я грип. Не свински грип, не птичи грип, а нов щам, наречен „поров грип“. Брейди вие, превива се от смях и удря по таблото на субаруто. Удря толкова силно, че го заболява ръката, и от това започва да се смее още по-неудържимо.
Този пристъп продължава, докато го заболява коремът и дори му прилошава. Тъкмо започва се успокоява, когато входната врата на отсрещната сграда се отваря.
Брейди грабва джажа 2 и натиска бутона за включване. Лампичката светва в жълто — уредът е в готовност. Той вдига късата антена и слиза от колата. Вече не се смее. Бавно пристъпва към бетонения парапет, като се старае да остане в сянката на близката колона. Слага палец на превключвателя и насочва джаджа 2 надолу, но не към тойотата, а към Ходжис, който рови в джоба на панталона си. Блондинката стои до него — носи същия костюм, с който беше по-рано, но е сменила обувките и чантата.
Ходжис изважда ключовете си от джоба.
Брейди щраква лостчето и лампичката светва в зелено. Уредът вече е на работен режим. Светлините на тойотата проблясват. В същия момент зелената лампичка на джаджа 2 примигва само веднъж. Уредът е прихванал сигнала за отключване на тойотата и го е запаметил, както се случи и с мерцедеса на госпожа Трилони.
В продължение на почти две години Брейди отключваше коли с джажа 2 и ги претърсваше за ценни вещи и пари. Понякога плячката беше богата, друг път — не, но тръпката винаги беше силна. Когато намери резервния ключ в жабката на мерцедеса на госпожа Трилони (в найлонов плик, заедно с ръководството за експлоатация и регистрационния талон), първата му мисъл беше да открадне колата и да я покара из града, да я удари и посмачка, ей-така, за кеф, да разреже тапицерията в купето. Обаче интуицията му подсказа да не пипа нищо. Защото може би на мерцедеса му е отредена по-важна роля. Така се и оказа.
Качва се в субаруто и пъха в жабката джажа 2. Много е доволен от свършеното тази сутрин. Но до обед има още време. Ходжис и сестрата на Оливия отиват на бдение. Брейди също ще е бдителен и ще отскочи до ЦКИ. Вероятно комплексът вече е отворен и той смята да огледа обстановката. Да провери с каква охрана разполагат, къде са монтирани охранителните камери.
„Ще намеря начин да вляза — казва си. — Днес ми върви.“
Ще влезе и в интернет, за да провери дали някой не продава билет за концерта в четвъртък. Леле, колко работа го чака!
Започва да си подсвирква.