Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (80)

7.

На другата сутрин Джейни излиза от спалнята чак след осем. Носи костюма с панталон, с който беше предишната вечер. Ходжис, все още по боксерки, е на телефона. Махва й и вдига палец — жест, който означава и „добро утро“, и „един момент“.

— Не е много важно — казва на някого, — но се е загнездило в ума ми и не ми дава покой. Ако можеш да провериш, ще съм ти много благодарен. — Млъква и се заслушва. — Не, не искам да занимавам Пийт с такава дреболия — достатъчно работа си има с Доналд Дейвис. И ти не си губи времето. — Отново се заслушва.

Джейни сяда на подлакътника на дивана, посочва часовника си и беззвучно произнася „Поклонението!“. Ходжис кимва.

— Да, точно така — казва в телефонната слушалка. — Да речем, между лятото на 2007 и пролетта на 2009. В центъра около Лейк Авеню, в тузарския квартал. — Той смигва на Джейни. — Благодаря ти, Марло, ти си съкровище. И обещавам да не се превърна в дядка. — Пак слуша и кима. — Да. Добре. Сега затварям. Много поздрави на Фил и децата. Ще се видим някой ден. На обяд. Разбира се, че аз ще черпя. Да. Чао. — Той затваря телефона.

— Ще те помоля да се облечеш бързо — нетърпеливо казва Джейни — и да ме закараш до апартамента, за да се гримирам и да се преоблека, преди да тръгнем към погребалната агенция. Колко време ще ти отнеме да си сложиш костюм?

— Няколко секунди. И не ти трябва грим.

Джейни забелва очи:

— Кажи го на леля Шарлот. Само дебне да открие бръчица по лицето ми. Хайде, побързай. И си вземи самобръсначка, ще се обръснеш у дома. — Пак поглежда часовника си. — От пет години не съм спала толкова до късно.

Ходжис тръгва към спалнята. Тя го спира на вратата, обгръща с длани лицето му и го целува по устните:

— Добрият секс е най-ефикасното приспивателно. Бях забравила.

Ходжис я прегръща и я повдига. Не знае колко ще продължи връзката им, но смята да се наслади на всеки миг.

— И си сложи шапката — заръчва, гледа го отвисоко и му се усмихва. — Радвам се, че я купих. Много ти отива.