Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (8)

7.

Отдавна не е размишлявал като полицай и още по-отдавна не се е занимавал с подобна работа (като на криминалистите, обаче без фотоапарати и камери, без микроскопи или специални химикали), но щом се захваща, бързо си възвръща уменията. Разграфява лист хартия и съставя нещо като таблица с подробностите в текста, които са му направили впечатление.

АБЗАЦИ ОТ ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ

ФРАЗИ, В КОИТО ВСЯКА ДУМА ЗАПОЧВА С ГЛАВНА БУКВА

ФРАЗИ В КАВИЧКИ

ЗАСУКАНИ ФРАЗИ

НЕОБИЧАЙНИ ДУМИ

УДИВИТЕЛНИ

Престава да пише и, почуквайки с писалката по зъбите си, препрочита посланието от „Драги детектив Ходжис“ до „Дано настоящето писмо Ви е повдигнало духа!“. После добавя още две забележки на листа, на който вече почти няма място за писане.

ИЗПОЛЗВА МЕТАФОРА ОТ БЕЙЗБОЛА, МОЖЕ ДА Е ЗАПАЛЯНКО.

РАЗБИРА ОТ КОМПЮТРИ (ДАЛИ Е ПОД 50?)

Не е много сигурен относно тези съображения. Метафорите от спорта се използват често, особено от политически анализатори, а напоследък осемдесетгодишни хора имат профили във Фейсбук и в Туитър. Самият той използва само дванайсет процента от потенциала на своя „Мак“ (така твърди Джером) и не може да бъде причислен към компютърните гении. Така или иначе все отнякъде трябва да започне, пък и нещо му подсказва, че анонимният изпращач е млад. Открай време притежава талант да анализира подобни писания, да не говорим, че в тази работа интуицията играе ключова роля.

В графата НЕОБИЧАЙНИ ДУМИ е написал почти една дузина примери и сега огражда два: съратник и спонтанна еякулация. Добавя име: Уомбо. Мистър Мерцедес е боклук, обаче умен боклук, който чете книги. Има богат речник и не прави правописни грешки. Представя си как Джером Робинсън възкликва:

— Ползва програма за проверка на правописа. Голямо чудо.

Да, да, сега всеки, който има тази компютърна програма, пише безгрешно, само че Мистър Мерцедес е написал правилно дори името на известния автор на криминалета, добавяйки беззвучните букви g и h^[1], което предполага висока интелигентност. И да, посланието му не е литературна творба, но текстът е много по-смислен от диалозите в сериали като „Морски детективи“ или „Кости“.

Преподавали са му вкъщи, посещавал е обществено училище или е самоук. Има ли значение? Може би няма, но може и да е важно.

Не, надали е самоук. Стилът му е твърде…

— Експанзивен — казва Ходжис, сякаш говори на стаята, обаче се поправя; думата е друга — фукльо. Този човек е имал съученици. И е свикнал писанията му да бъдат оценявани. Доста смело предположение, което обаче е подкрепено от ЗАСУКАНИТЕ ФРАЗИ, например „Дано не възразявате да Ви наричам така, въпреки че от 6 месеца вече не сте на служба.“ „Вие сте разрешили буквално стотици случаи, много от които «знакови».“ И два пъти „Мислехте ли за мен“. В гимназията Ходжис изкарваше по литература шестици, в колежа оценките му бяха петици и четворки и той още помни как се нарича това: инкрементално повторение^[2] Дали Мистър Мерцедес си представя как писмото му се появява във вестниците, разпространява се по интернет и се цитира (с неохотно уважение) в централната новинарска емисия по Канал 4?

— Представяш си и още как, гадино — промърморва Ходжис. — Навремето си чел съчиненията си пред целия клас. Харесвало ти е да си център на вниманието. Прав ли съм? Като те открия… ако те открия, ще установя, че в часовете по литература си се справял не по-зле от мен. Нищо чудно да си бил и по-кадърен. — Не си спомня някога да е използвал инкрементално повторение, освен ако не е било несъзнателно.

Само че в града има четири обществени гимназии и бог знае колко частни. Плюс средни училища, в които юношите се подготвят за прием в университета, плюс професионални училища с двугодишен курс на обучение, плюс Сити Колидж и католическия университет „Сейнт Джуд“. Твърде много копи сено, в които да се скрие отровна игла, да не говорим, че убиецът може да не е посещавал местно учебно заведение, а някое в Маями или във Финикс. Да не говорим, че е голям тарикат. Писмото е пълно с подвеждащи елементи, равнозначни на фалшиви пръстови отпечатъци — фразите, в които всички думи започват с главни букви (например Оловни Обувки и Едно Предупреждение), фразите в кавички, прекомерното използване на удивителни. Ако накарат Мистър Мерцедес да напише нещо, той няма да използва нито един от тези стилистични похвати. Ходжис го знае, както знае злощастното си собствено име — Кърмит^[3] като в kermitfrog19.

Обаче!

Мръсникът не е умен, колкото си въобразява. В писмото със сигурност има два истински „пръстови отпечатъка“ — единият е поразмазан, другият — кристално ясен. Поразмазаният е използването на числа и на цифри вместо думите за тях: 27 вместо двайсет и седем, 40 вместо четирийсет, детектив I степен вместо детектив първа степен. Единственото изключение е в потребителското име kermitfrog19, но тук му е било невъзможно да напише числото с думи и това само потвърждава правилото. Разбира се, може да ги използва само за камуфлаж, обаче има голяма вероятност Мистър Мерцедес да не осъзнава колко издайнически е този прийом.

„Ако мога да го затворя в стая за разпит 4 и да го накарам да напише “Четирийсет разбойници откраднаха осемдесет брачни халки"…"

Само че К. Уилям Ходжис никога повече няма да стъпи в стая за разпит, включително в №4, която му беше любимата, защото според него му носеше късмет. Освен ако не го спипат, че тайно разследва този случай, и тогава ще седне на мястото на разпитвания. Добре де. Пийт ще вкара заподозрения в ареста. Пийт или Изабел, или двамата. Ще го накарат да напише „Четирийсет разбойници откраднаха осемдесет брачни халки“. Също и „Ченгетата заловиха дееца, който се криеше в един вход“. Само че трябва да произнесат завалено думата деец. Защото въпреки умението си да се изразява литературно, Мистър Мерцедес си мисли, че думата за извършител на престъпление е деятел.

Нищо чудно. Преди да постъпи в колежа, той си мислеше, че онзи, който хвърля топката в играта на бейзбол, съдът, от който наливаме вода, и рамкираните неща, украсяващи стените ни, се пишат еднакво.^[4] Срещаше в много книги думата за картина, написана правилно, но умът му отказваше да я запомни. Може би защото майка му и баща му я произнасяха неправилно и това произношение се беше загнездило в главата му.

„Ще те позная, когато те намеря, умнико — казва си Ходжис. Написва думата и отново, и отново я обгражда с химикалката си. — Ти си мръсникът, който нарича дееца «деятел».“