Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (75)

2.

Излизат на паркинга. Преди да се качи на стария си, но запазен джип, подарък от родителите му за рождения ден, Джером казва на Джейни колко се радва, задето са се запознали, и я целува по страната. Тя се изненадва, но явно е зарадвана от жеста му.

Младежът се обръща към Ходжис:

— Нещо за утре, Бил? Трябва ли ти помощ?

— Само да провериш онова, за което те помолих, за да не губим време, когато преглеждаме файловете в компютъра на Оливия.

— Работя по въпроса.

— Чудесно. Поздрави на вашите.

Джером се усмихва:

— Знаеш ли, ще предам поздравите ти на татко, но за майка ми… — Тайрон Зевзека се появява за кратко. — Тъз седмица шъ бегъми от нея кът дявол от тамян.

Ходжис озадачено повдига вежди.

— Сдърпал си се с майка си ли? Не е типично за теб.

— Не, просто е кисела. И я разбирам.

— Защо е кисела?

— Ох, в четвъртък вечер в ЦКИ ще пеят „Раунд Хиър“ — възможно най-лигавата момчешка банда. Барб, приятелката й Хилда и още хлапачки от класа им са луди по тези смотани келеши, дето свирят блудкави бози.

— На колко години е сестра ти? — пита Джейни.

— На девет. Скоро ще навърши десет.

— Повярвай ми, момиченцата на тази възраст обожават блудкави бози. Например аз като бях на единайсет, бях луда по „Бей Сити Ролърс“. — Джером озадачено я поглежда и тя се разсмива. — Ако знаеше кои са, щеше да ми паднеш в очите.

— Та тези дребосъци никога не са били на концерт на живо — продължава той. — Освен на детски представления като „Барни“ и „Улица «Сезам» на лед“. Затова не спряха да опяват, включително на мен, докато накрая майките се събраха на съвет и решиха, че тъй като концертът е рано вечерта, момичетата могат да отидат, въпреки че следващия ден са на училище. Но само при условие, че ги придружи възрастен човек. Теглили клечки и майка ми загубила. — Поклаща глава; изражението му е сериозно, обаче очите му закачливо проблясват. — Майка ми в ЦКИ с три-четири хиляди крещящи момиченца на възраст между осем и четиринайсет! Да обяснявам ли още защо гледам да не й се мяркам пред очите?

— Аз пък мисля, че ще й е приятно — отбелязва Джейни. — Сигурно и тя захласнато е крещяла на концерти на Марвин Гей и Ал Грийн.

Джером се качва в джипа, махва им за довиждане и потегля към Лоубрайър. Ходжис и Джейни остават до тойотата, обгърнати от мрака на почти лятната нощ. Над магистралата, която разделя по-тузарския район на града от Лоутаун, свети яркият полумесец.

— Добро момче е този Джером — казва Джейни. — Извадил си късмет с него.

— Да, така е.

Тя взема шапката му я нахлупва под предизвикателен ъгъл.

— Какво следва, детектив Ходжис? У вас ли отиваме?

— Да се надявам ли, че съм те разбрал правилно?

— Не искам да спя сама. — Тя се повдига на пръсти и връща шапката на главата му. — Ако пожелаеш тялото ми като награда, ще го имаш.

Ходжис натиска бутона на дистанционното, за да отключи колата, и заявява:

— Никога не бих пропуснал да се възползвам от жена, изпаднала в беда.

— Вие не сте джентълмен, сър — усмихва се Джейни: — И слава богу. Хайде, да не губим време.