Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (71)

28.

Думата, която включва осветлението, е контрол, но дори след като Брейди я произнася за трети път, мазето остава тъмно. Ами да — програмата за гласово разпознаване не реагира, защото гласът му е променен. Нима е чудно? Мамка му, нима е чудно?

Натиска ключа на стената и щом лампите светват, затваря вратата, за да не чува ужасяващите звуци от дневната, после слиза по стълбището.

Дори не се опитва да активира компютрите с гласова команда, включва само номер 3 чрез бутона зад монитора. На екрана се появяват цифрите, отброяващи назад до „Пълно заличаване“. Той въвежда паролата си и ги спира. Не търси в интернет противоотрова за стрихнин: знае, че е твърде късно, и докато седи в своето безопасно местенце, си позволява да си го признае.

Знае също как се е случило. Вчера тя пази поведение, остана трезва цял следобед, за да му приготви хубава вечеря, и днес си е наваксала. Насвяткала се е до козирката и е решила да хапне нещо, за да поизтрезнее, преди любимият й син да се е върнал. Не е открила нищо привлекателно нито в килера, нито в хладилника. После си е спомнила малкия хладилник в гаража. Безалкохолните не са я интересували, надявала се е да има някакви пакетирани закуски. Само че е открила нещо още по-хубаво — найлонов плик с прясна кайма за хамбургери.

Брейди се сеща за една стара пословица: „Ако нещо може да се изпорти, то задължително ще се изпорти.“ Май го наричаха „принципът на Питър“. Влиза в интернет да провери. Бързо открива, че не е принципът на Питър, а закон на Мърфи. На името на някой си Едуард Мърфи. Инженер, работил за Военновъздушните сили на САЩ. Ти да видиш!

Продължава да сърфира. Влиза в няколко сайта, играе пасианси. Когато тропотът от горния етаж се усилва, решава да послуша музика на своя айпод. Нещо ободряващо. Например на „Стейпъл Сингърс“^[1].

И докато в ушите му звучи песента „Уважавай себе си“, той влиза в „Синия чадър на Деби“ да провери за съобщение от дебелия ДВО.