Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (67)

24.

В болницата Джейни и Ходжис имат на разположение малка стая с добра мобилна връзка недалеч от фоайето, в която се уговарят кой с какво ще се заеме при уреждането на погребението.

Ходжис се свързва с погребалната агенция („Соумс“ — същата, която се занимаваше с изпращането на Оливия Трилони) и урежда с управата на болницата мъртвата да бъде натоварена на катафалката. Джейни използва своя айпад (със сръчност, за която Ходжис й завижда), за да свали мостра за некролог от сайта на градския вестник. Тя бързо попълва шаблона, като от време на време промърморва нещо, от което Ходжис долавя фразата „дарения вместо цветя“. След като изпраща некролога по електронната си поща, Джейни изважда от чантата си бележника, в който майка й си е записвала адреси и телефонни номера, и започва да звъни на шепата живи приятели на покойницата. Разговаря с тях сърдечно и спокойно, но не им отделя твърде много време. Гласът й се разтреперва само веднъж, докато съобщава тъжната вест на Алтея Грийн, болногледачката, която почти десет години се грижеше за възрастната жена и беше най-добрата й приятелка.

До шест часа (горе-долу по времето, Когато Брейди Хартсфийлд се връща вкъщи и заварва майка си да приготвя салата с риба тон) повечето формалности са уредени. В седем без десет в алеята пред болницата влиза белият кадилак на погребалната агенция и завива към задния двор. Хората с катафалката знаят къде да спрат — идвали са тук вече много пъти.

Джейни поглежда Ходжис — лицето й е бледо, устните й потреперват.

— Не съм сигурна, че ще мога да…

— Аз ще се погрижа.

Процедурата е стандартна — той дава на погребалния агент и помощника му подписания смъртен акт, а те му връчват разписка. „Не е много по-различно от покупка на автомобил“ — си казва Ходжис. Когато се връща, заварва Джейни пак да седи на бронята на линейката. Сяда до нея и хваща дланта й. Тя здраво я стисва. Двамата гледат бялата катафалка, докато се скрива от погледите им. После се качват на тойотата и потеглят към хотела.

Хенри Сироа, пълен мъж е влажно ръкостискане, пристига в осем. Шарлот Гибни се появява час по-късно, дава наставления на носача, който върви с куфарите й пред нея, и се оплаква от ужасното обслужване в самолета.

— И разни бебета реват — възмущава се тя. — Да не ви разправям!

Те не проявяват интерес, но тя все пак разправя. За разлика от шишкавия си брат е тънка като вейка и недоверчиво впива в Ходжис воднистите си очи. До нея като сянка се движи дъщеря й Холи, стара мома на възрастта на Джейни, но далеч не е така привлекателна като нея. Холи Гибни не говори, а мрънка, и избягва да гледа събеседниците си в очите.

— Искам да видя Бети — обявява леля Шарлот, след като сдържано прегръща племенницата си. Изглежда, мисли, че ковчегът, в който госпожа Уортън лежи сред лилии и карамфили, е положен във фоайето на хотела.

Джейни обяснява, че мъртвата вече е пренесена в погребалния салон на агенция „Соумс“, където в сряда следобед — след поклонението във вторник и кратка религиозна служба в сряда сутрин — тленните й останки ще бъдат кремирани.

— Кремацията е варварство — оповестява чичо Хенри. Всичко, което тези двамата изричат, звучи като официално съобщение.

— Такова беше нейното желание — промърморва Джейни. Говори тихо и любезно, но Ходжис забелязва, че лицето й пламва.

Хрумва му, че роднините може да поискат да видят писмен документ с изрично споменатото желание за кремация, но те си замълчават. Сигурно се сещат за милионите, които Джейни е наследила от сестра си и които може да подели с тях. Или да не подели. Навярно се сещат и как не са си направили труда да посетят по-възрастната си сестра през последните й мъчителни години. При нея е ходила само Оливия, която леля Шарлот не назовава по име, а я нарича „онази с проблемите“. И, разбира се, накрая Джейни се нагърби — с незаздравелите си рани от болезнен брак и с мъчителен развод.

Петимата вечерят в ресторанта на хотела, почти празен в този късен час. От тонколоните над тях звучи музиката на Хърб Алпърт^[1]. Леля Шарлот си поръчва салата и се оплаква от дресинга.

— Може да го сервират в каничка, но е купен от супермаркет — оповестява тя.

Дъщеря й промърморва на сервитьора нещо, което звучи като „чист бейгъл почти течен“. Оказва се чийзбургер, по-препечен. Чичо Хенри си избира „фетучини алфредо“, които засмуква с ефикасността на мощна професионална прахосмукачка. С наближаването на финиша по челото му избиват капчици пот. И за да не се мине, накрая обърсва останките от соса със залък хляб, намазан с масло.

Разговорът се поддържа предимно от Ходжис, който разказва истории от работата си в агенция „Бдителност“. Работата е измислица, но повечето истории са истински и са почерпени от дългогодишния му стаж в полицията. Разказва им за обирджията, който се заклещил, докато се промъквал през прозорче на мазе, и докато се опитвал да се измъкне, останал без панталон (тук Холи леко се усмихва); за дванайсетгодишния хлапак, който се скрил зад вратата и с бейзболната си бухалка цапардосал някакъв крадец; за икономката, която откраднала няколко бижута от работодателката си, а те изпадали изпод бельото й, докато сервирала вечерята. Разполага с богат запас от по-мрачни истории, но не ги разказва.

По време на десерта (Ходжис го пропуска, стреснат от необузданата и неприкрита лакомия на чичо Хенри) Джейни кани роднините си да се настанят в Шугър Хайтс на следващия ден, след което гостите се отправят към хотелските стаи. Шарлот и Хенри изглеждат доволни от перспективата да изследват от първа ръка как живее другата класа. Що се отнася до Холи… казва ли ти някой?

Стаите на тримата са на първия етаж, а Джейни и Ходжис са на третия. Когато стигат до двете съседни врати, тя го пита дали ще спи при нея.

— Без секс — добавя. — Никога не съм изпитвала по-малко сексуално желание. Само че… не искам да съм сама.

Ходжис го устройва. И бездруго се съмнява, че ще може да се прояви като полов атлет. Мускулите на корема и краката още го болят от предишната нощ. „И то при положение, че активната беше тя“ — напомня си. Двамата се пъхват под завивката и Джейни се сгушва до него. Той усеща топлото й, стегнато тяло и не може да повярва. Не може да повярва, че я има. Да, в момента не чувства сексуално желание, но се радва, че старата дама беше така любезна да получи удар, след като с Джейни се любиха, а не преди това. Доста цинично е, но е факт. Корин, бившата му жена, често казваше, че мъжете са родени мръсници.

Джейни се намества на рамото му като на възглавница.

— Радвам се, че дойде.

— И аз. — Искрен е.

— Според теб знаят ли, че сме си легнали заедно?

Ходжис се замисля.

— Леля Шарлот знае, но дори да не бяхме, пак щеше да знае.

— Сигурен си, защото си опитен…

— Точно така. Хайде, Джейни, заспивай.

Тя заспива, но когато Ходжис се събужда посред нощ, за да отиде до тоалетната, я вижда да седи до прозореца. Гледа навън и плаче. Той слага ръка на рамото й. Джейни го поглежда.

— Събудих те. Извинявай.

— Не, редовно ходя до тоалетната по това време. Добре ли си?

— Да. Да. — Тя се усмихва и като малко дете избърсва сълзите си с юмруци. — Но се ненавиждам, че изпратих мама в „Слънчев кът“.

— Защо се упрекваш? Нали тя го е поискала?

— Да, така е. Въпреки това се чувствам гузна. — Тя тъжно го поглежда, в очите й блестят сълзи. — Ненавиждам се и задето стоварих цялото бреме на раменете на Оливия, а аз останах в Калифорния.

— Като опитен детектив ще изкажа предположението, че си се опитвала да спасиш брака си.

Тя печално се усмихва:

— Добър човек си, Бил. Хайде, върви в тоалетната.

Като се връща, Джейни отново е в леглото. Той ляга така, че да е прилепен до гърба й, прегръща я и двамата спят непробудно до сутринта.