Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (64)

21.

Брейди напуска рая на селяците и потегля на север към летището. В търговския център „Бърч Хил“ има магазин „Всичко за дома“, където сто на сто ще намери всичко необходимо, но той се отправя към търговския комплекс „Скайуей“. Намислил е нещо рисковано, безразсъдно и ненужно и е безсмислено да увеличава риска, като отиде в магазин, разположен под един покрив с „Дискаунт Електроникс“. Не сери там, където ядеш.

Ето защо избира хипермаркета „Градински свят“ в „Скайуей“ и още с влизането разбира, че е направил правилен избор. Магазинът е грамаден и в събота по обед през този пролетен ден е претъпкан с клиенти. Той взема две кутии „Пор-мор“ от отдела за пестициди и ги слага в количката, която за камуфлаж вече е напълнил със стоки за градината: тор, мулч, семена и градинско гребло с къса дръжка. Съзнава, че е лудост да купува тази отрова, при положение че вече е поръчал и след няколко дни пратката ще пристигне на безопасния адрес, но не може да чака. Не може да чака нито миг. Вероятно ще успее да отрови кучето на чернилките чак в понеделник, може би дори във вторник или в сряда, но трябва да прави нещо. За да чувства, че… как го беше казал Шекспир? Че се е опълчил сам срещу море от мъки^[1].

Той стои на опашката с количката и си мисли, че ако младата жена на касата (и тя маймуна от арабския свят — градът е наводнен с тях) му каже нещо за кутиите „Пор-мор“, дори нещо напълно безобидно като „Този препарат наистина е ефикасен“ — ще се откаже. Твърде голям е рискът да бъде разпознат и идентифициран: „О, да, сещам се за тоя младеж — изглеждаше изнервен. Купи градинско гребло и отрова за порове.“

„Може би трябваше да си сложа черните очила — казва си. — Тук сума народ е с черни очила и нямаше да се набивам на очи.“

Но вече е твърде късно. Оставил е черните си очила марка „Рей Бан“ в субаруто пред „Бърч Хил“. Остава му само да стои на опашката и да си заповядва да не се поти. Което е все едно да кажеш на някого да не мисли за синя полярна мечка.

„Забелязал го, защото се потеше много — ще каже на полицията мазната арабка (която сигурно е роднина на Бейтул). — И защото купи отрова за порове. Тази със стрихнина.“

За момент му идва да избяга, но вече и пред него, и зад него има хора и ако си тръгне, няма ли да направи впечатление? Хората няма ли да се запитат защо…

Някой го бута по гърба:

— Мръдни малко, приятелю.

Брейди няма вече избор и побутва напред количката. На дъното й са крещящо жълтите кутиите с „Пор-мор“. За Брейди жълтото е цветът на лудостта и наистина да пазарува тук е пълна лудост.

В този момент му хрумва успокоителна мисъл — като хладна ръка върху изгарящо от температура чело: „Прегазването на чакащите пред Общинския център беше още по-голяма лудост… но отърва косъма, нали?“

Да, и сега ще му се размине. Мазната арабка прекарва покупките му под скенера, без да го погледне. Не вдига поглед дори когато го пита дали ще плати с карта или в брой.

Той плаща в брой. Не е чак толкова обезумял.

Сяда зад волана на фолксвагена (паркиран между два камиона, за да не се набива на очи с яркозеления си цвят) и диша дълбоко, за да укроти ударите на сърцето си. Мисли за близките си планове, което още повече го успокоява.

Първо, Одел. Помиярът ще умре в адски мъки и чернилките може да не се усетят, но дебелият ДВО ще разбере, че се е случило по негова вина. (От научна гледна точка ще му е интересно дали дъртото ченге ще си признае. Обзалага се, че няма.) Второ, самият ДВО. Ще му даде няколко дни да се терзае от вината си и кой знае? Може би все пак ще реши да се гръмне? Само че надали ще си тегли куршума. Тогава ще му свети маслото, макар че още не е решил как. И трето…

Ще направи нещо грандиозно. Нещо, което ще се помни сто години. Въпросът е какво?

Брейди включва двигателя, настройва скапаното радио на фолксвагена на радиостанция БАМ-100, където всеки уикенд има дълъг блок с рокмузика. Хваща края на предаване, посветено на „Зи Зи Топ“, и посяга да превключи на КИС-92, но ръката му замръзва. Вместо да смени радиостанцията, увеличава звука. Говори му съдбата.

Водещият съобщава на Брейди, че най-нашумялата младежка група в страната ще гостува в града само за един концерт. Да, няма грешка, следващия четвъртък в ЦКИ ще свири група „Раунд Хиър“. „Билетите са вече разпродадени, деца, но ние, симпатягите от радио БАМ-100, сме купили дванайсет и от понеделник ще подаряваме по два, така че слушайте внимателно и имайте готовност да отговорите на въпросите ни…“

Брейди изключва радиото. Очите му, замислени и замъглени, се реят някъде далеч. ЦКИ е съкращението на местните за Центъра за култура и изкуство на Средния запад. Сградата заема цяла пресечка и концертната зала е грамадна.

„Какъв грандиозен начин да напуснеш сцената! — казва си Брейди. — О, господи, ще ме помнят вечно!“

Запитва се какъв ли е капацитетът на концертна зала „Минго“ в ЦКИ. Три хиляди души? Може би дори четири. Довечера ще влезе в интернет и ще провери.