Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (63)

20.

Еджмонт Авеню напомня на военна зона, но след като е на юг от Лоубрайър, поне е бяла военна зона, населена с потомци на земеделци от Кентъки и Тенеси, които са се преселили тук след Втората световна война, за да намерят препитание във фабриките. Сега фабриките са затворени и повечето жители са наркомани, превключили на хероин „черна смола“, след като оксиконтинът стана прекалено скъп. От двете страни на улицата се намират барове, заложни къщи, бюра за бързи кредити и пунктове за осребряване на чекове — всичките затворени в съботното утро. Работят само минимаркет „Зоуни“ и пекарня „Бейтул“, откъдето са извикали компютърен техник.

Брейди паркира фолксвагена на „Киберпатрул“ пред пекарнята, за да го държи под око, ако някой се опита да го задигне, взема сервизното куфарче и влиза в царството на хубавите миризми. Маймуната зад щанда — смугъл пакистанец — спори с клиент, размахващ карта „Виза“, и посочва картонената табела с надпис: „ПРОБЛЕМ С КОМПЮТЪРА — ПРИЕМАТ СЕ САМО ПАРИ В БРОЙ“.

Компютърът на пакистанската маймуна е забил. Хвърляйки поглед на „бръмбара“ отвън през трийсет секунди, Брейди изпълнява „Ритуалния танц за забил компютър“, който представлява едновременно натискане на клавишите Alt, Ctrl и Del. На екрана се отваря диспечерът на задачите, който показва, че програмата „Експлорър“ не реагира.

— Льошо? — пита пакистанецът с тревога. — Моля, кажи мене, че не много льошо.

При друг случай Брейди би разиграл театър, не защото се надява на бакшиш — такива като Бейтул не дават нито цент, — а заради удоволствието да види как пакистанецът започва да се поти още по-обилно — капките пот по челото му са мазни като олио. Но не и днес. Днес идването тук е само повод да напусне „Дискаунт Електроникс“, за да напазарува, и затова иска да приключи максимално бързо.

— Не, оправих го, господин Бейтул — отговаря, натиска командата за приключване на задачата и рестартира компютъра на мазната маймуна. След секунда връзката с касовия апарат е възстановена и на екрана се появяват иконките на четирите кредитни карти.

— Ти гений! — изкрещява Бейтул. За миг Брейди изпада в ужас, че това смърдящо на парфюм говедо може да го прегърне.