Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (60)

17.

Облича се, Джейни го изпраща до асансьора и го награждава със страстна целувка.

— Още не мога да повярвам, че… онова наистина се случи — прошепва той.

— О, случи се. И ако си изиграеш картите правилно, може да се случи пак. — Тя вперва в лицето му поразителните си сини очи. — Но без дългосрочни обещания и обвързване, чу ли? Да не избързваме. Ще караме ден за ден.

— На моята възраст всичко правя ден за ден. — Вратата на асансьора се отваря и Ходжис влиза в кабината.

— Дръж ме в течение, малкия.

— Разбира се. — Вратата на асансьора започва да се затваря, но той я подпира с ръка. — А ти, малката, не забравяй БОЛО.

Джейни кимва и изглежда сериозна, но той забелязва шеговитото пламъче в очите й.

— Малката ще си скъса задника от БОЛО.

— Дръж мобилния си телефон под ръка. Предлагам да въведеш 911 на бутон за бързо набиране.

Пуска ръката си. Тя му праща въздушна целувка. Преди да й отвърне със същото, вратата на асансьора се затваря.

Колата му е там, където я е оставил, но, изглежда, е превишил времето за безплатно паркиране, защото под чистачката на предното стъкло намира съобщение за глоба. Мушва хартийката в жабката и изважда мобилния си телефон. Бива го да дава съвети, но сам не спазва указанията, които даде на Джейни — откакто се е пенсионирал, най-редовно забравя проклетата нокия, която е направо праисторическа. Пък и напоследък го търсят твърде малко хора, обаче тази сутрин има цели три съобщения на гласовата поща, всичките са от Джером. Във второто и третото, изпратени снощи (едното в девет и четирийсет, другото в десет и четирийсет и пет), момчето нетърпеливо пита къде е и защо не се обажда. В тях говори с нормалния си тон. А първото, изпратено в шест и половина вечерта, започва в цветистия стил на Тайрон Зевзека.

„Господарю Ходжис, де си? Аз с тебе трябва говорим!“ Но след това отново става нормалният Джером. „Мисля, че открих как го е направил. Как е откраднал колата. Обадете ми се.“

Ходжис поглежда часовника си — Джером надали е станал, твърде рано е за почивен ден. Решава да се отбие при него, но първо ще си вземе записките от вкъщи. Пуска радиото, попада на Боб Сигър^[1] който пее „Старомоден рокендрол“, и припява заедно с него с цяло гърло:

Махни от рафта тия стари плочи…