Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (56)

13.

Ходжис й разказва всичко, пропуска само дългите следобеди пред телевизора и флирта със стария револвер на баща си. Тя замислено го слуша, без да го прекъсва и без да откъсва поглед от лицето му. Накрая става, изважда от хладилника бутилка вино и налива на двамата. Чашите са големи и той се поколебава:

— Не знам дали е редно да пия, Джейни. Ще шофирам.

— Не и тази вечер. Ще спиш тук. Освен ако имаш куче или котка, разбира се.

Ходжис поклаща глава.

— Дори и папагал ли нямаш? В класическите стари филми в кантората си щеше да държиш клетка с папагал, който ругае потенциалните клиенти.

— Права си. А ти щеше да си моята секретарка. И щеше да се казваш Лола вместо Джейни.

— Или Велма.

Ходжис се усмихва. Явно се разбират — на една вълна са.

Джейни пак се привежда напред и отново разкрива съблазнителната гледка.

— Очертай ми профила на престъпника.

— Никога не съм го правил. Имахме си специалист профайлър. Един на щат при нас плюс двама на повикване от Факултета по психология на местния университет.

— Все едно, опитай. Проверих за теб в Гугъл и останах с впечатление, че си бил най-добрият в цялата полиция. Имаш куп служебни награди.

— Няколко пъти извадих късмет.

Прозвучава престорено скромно, но късметът наистина играе важна роля. Късметът и готовността да действаш. Уди Алън е прав: осемдесет процента от успеха е да се появиш навреме.

— Хайде де, опитай. Ако се представиш добре, може да посетим отново спалнята. — Тя сбръчква нос и го гледа закачливо: — Освен ако не си твърде стар за втори дубъл.

В момента Ходжис е в такава форма, че не се чувства твърде стар дори за трети дубъл. Напоследък е прекарал толкова много самотни и безбрачни нощи, че му се е натрупал капитал, от който може да черпи. Или поне така се надява. Обаче… обаче още не може да повярва, че случващото се не е невероятно ярък сън.

Отпива от виното и го задържа в устата си, за да си даде време да помисли. Този път халатът й е загърнат, което му помага да се съсредоточи.

— Е, добре. Първо, сигурно е млад. Предполагам, между двайсет и трийсет и пет. Съдя по компютърните му умения, но не само по тях. Когато по-възрастен човек извърши масово убийство, най-често жертвите са негови роднини или колеги, или и от двете групи. Накрая убиецът опира пистолета в слепоочието си и се гръмва. Ако потърсиш, ще откриеш причина. Има някакъв мотив. Жена му го изгонила от къщи, след това извадила ограничителна заповед срещу него. Шефът му го е съкратил, след това го унизил, като изпратил двама от охраната да наблюдават, докато онзи си разчиства кабинета. Неплатени заеми. Кредитни карти с превишен лимит. Къщата ипотекирана — банката ще му я вземе. Колата му отнета…

— А серийните убийци? Онзи в Канзас не беше ли възрастен?

— Денис Рейдър^[1]. Беше, да. Но когато го заловиха. А когато е започнал, е бил около трийсетте. Освен това той изнасилва жертвите си. Мистър Мерцедес не е нито изнасилвач, нито сериен убиец в традиционния смисъл. Започва с масово убийство, но след това си набелязва отделни индивиди — първо сестра ти, а сега и мен. И не е тръгнал срещу никого от нас с пистолет или с открадната кола, нали?

— Засега — промърморва Джейни.

— Нашият човек е хибрид, но по някои черти се доближава до убийците в по-млада възраст. Прилича повече на Лий Малво — един от Снайперистите от Белтуей^[2] — отколкото на Рейдър. Лий Малво и партньорът му планират да убиват по шестима белокожи на ден. Случайни минувачи. Застрелват всеки, който им падне на мерника. Без значение на пол и на възраст. В крайна сметка убиват десетима — нелош резултат за двама маниакални убийци. Официално заявеният мотив е расова омраза и може би донякъде е вярно за Джон Алън Мухамад — по-възрастен от Малво, негов партньор и в известен смисъл играещ ролята на ментор. Но според мен мотивацията на Малво е много по-сложна — смесица от различни елементи, които и самият той не разбира. Ако се вгледаш по-внимателно, ще забележиш, че основните причини са във възпитанието и в неясната сексуална ориентация. Мисля, че същото важи и за нашия човек. Той е млад. Интелигентен. Вписва се добре в средата — толкова добре, че околните не осъзнават, че на практика е саможив. Когато бъде заловен, ще кажат: „Не е за вярване! Беше толкова мил и симпатичен.“

— Като Декстър Морган от телевизионния сериал.

Ходжис знае за какво говори Джейни и отривисто поклаща глава. Не само защото сериалът е фантазьорска глупотевина.

— Декстър знае какво прави и защо. Нашият човек — не. Почти сигурно е, че е неженен. Не излиза с момичета. Има вероятност да е импотентен. Твърде е възможно още да живее в къщата на техните. Ако е така, вероятно е останал само с единия родител. Ако е с бащата, двамата са отчуждени, в хладни отношения — като кораби, които се разминават през нощта. Ако е с майката, може би играе ролята на сурогатен съпруг. — Ходжис вижда, че Джейни понечва да се намеси, и вдига ръка. — Не означава, че имат сексуална връзка.

— Може би, но ще ти кажа нещо, Бил. Да имаш сексуална връзка с някого не означава, че спиш с него. Понякога сексуалното е в контакта с очи; в дрехите, които обличаш, когато го очакваш да се появи; в жестовете — докосване, милувка, погалване, прегръдка. В този случай непременно има сексуален елемент. Виж какво ти пише — че е бил с кондом, когато е прегазил онези нещастници… — Тя потръпва.

— Деветдесет процента от писмото е само бял шум, но да, определено има сексуален елемент. Винаги има. Също и гняв, агресия, самота, чувство за непълноценност… но няма смисъл да ровим толкова надълбоко. Не е очертаване на профил, а анализ. Което е далеч над моята позиция в службата — когато изобщо имах някаква позиция.

— Добре…

— Сбъркан е! — отсича Ходжис. — И зъл. Прилича на ябълка, която отвън изглежда здрава, но като я разрежеш, виждаш, че отвътре е прогнила и червясала.

— Зъл — повтаря тя и въздиша, после казва още нещо, но сякаш говори на себе си: — Разбира се, че е. Изцеди живота от сестра ми като вампир.

— Възможно е работата му да изисква общуване с хора, защото според мен умее да очарова. Ако е така, не е добре платен. Не израства в службата, понеже не съумява да съчетава интелигентността си, която е над средната, с дисциплина. Действията му показват, че е импулсивен и обича да импровизира. Мелето пред Общинския център е идеален пример. Мисля, че по-отрано е хвърлил око на мерцедеса на сестра ти, но едва броени дни (може би дори броени часове) преди отварянето на трудовата борса му е хрумнало как да го използва. Но още се питам как го е отворил.

Млъква за момент и си помисля, че благодарение на Джером донякъде е разгадал половината мистерия: изглежда, резервният ключ е бил в жабката през цялото време.

— Мисля, че идеи за убийства се стрелкат в главата му с бързината, с която опитен играч размесва колода карти. Сигурно му е минавало през ума да взриви самолет, да подпали пожар, да стреля по училищен автобус, да пусне отрова във водоснабдителната система, може би дори да убие губернатора или президента.

— Божичко, Бил!

— В момента аз съм на мушката. За щастие. Защото така по-лесно ще го хвана. Добре е и поради още нещо.

— Което е?

— Предпочитам да мисли на дребно. Да хаби енергията си в битка срещу мен. Докато е обсебен от мен, няма да предприеме нещо ужасяващо като касапницата пред Общинския център, а може би дори още по-мащабно. Знаеш ли от какво ме побиват тръпки? Че вероятно вече има списък с потенциални мишени.

— Но нали в писмото казва, че не изпитва желание да повтори?

Ходжис широко се усмихва и лицето му сякаш грейва.

— Да, така казва. Знаеш ли по какво личи, когато такива като него лъжат? Устните им мърдат. Само че в нашия случай Мистър Мерцедес съчинява писма.

— Или общува с мишените си в „Синия чадър на Деби“. Както е правил и с Оли.

— Да.

— Ако приемем, че с нея е успял, защото беше психически лабилна… извинявай, Бил, но има ли основание да си мисли, че ще успее и с теб поради същата причина?

Той поглежда чашата си и вижда, че е празна. Понечва да си налее още вино, обаче си помисля, че алкохолът може да намали шанса му за успешен втори дубъл, и се ограничава с няколкото капки на дъното на чашата.

— Бил?

— Може би — отвръща той. — След като се пенсионирах, се нося без цел и без посока. Не съм съвсем отчаян, както бе сестра ти… — „Или поне не вече“, си помисля той. — … но това не е важното в момента. Важното е какво научих от писмата и от съобщенията в „Под синия чадър на Деби“.

— Какво?

— Той ме наблюдава и ме следи. Затова е уязвим. За съжаление обаче е и опасен за хората около мен. Според мен обаче не знае, че съм разговарял с теб…

— Доста повече от „разговарял“ — го иронизира тя и два-три пъти повдига вежди като Граучо Маркс^[3].

— … но знае, че Оливия има сестра и вероятно е наясно за пребиваването ти в града. Затова те моля много, много да внимаваш. Проверявай дали си заключила вратата…

— Винаги го правя.

— … и не вярвай на онова, което чуваш в домофона. Всеки може да каже, че е от куриерска служба и иска да му се разпишеш за пратка. Поглеждай през шпионката, преди да отвориш. Оглеждай се, когато излизаш от къщи. — Привежда се към нея и не посяга към чашата с няколко капки вино на дъното. Вече не му се пие. — И още нещо много важно, Джейни. Когато си навън, оглеждай преминаващите коли. Не само като шофираш, но и когато си пеша. Знаеш ли какво е БОЛО^[4]?

— Полицейски код за повишено внимание?

— Точно така. Нека БОЛО е твоят девиз, когато си навън. Подозирай всички превозни средства, които често се появяват наблизо.

— Както онази жена с черните джипове ли? — пита Джени с усмивка. — Госпожа…

— Госпожа Мелбърн. — Споменаването й събужда смътна асоциация в съзнанието на Ходжис, но преди да я проследи, връзката се къса.

Джером също трябва да внимава. Щом Мистър Мерцедес е наблюдавал къщата на Ходжис, сигурно е видял младежа да коси моравата, да монтира комарници на прозорците, да чисти улуците. Вероятно и Джером, и Джейни са в безопасност, но „вероятно“ не е достатъчно. Мистър Мерцедес е опасен психопат-убиец и от него може да се очаква всичко. А тактиката, която Ходжис е възприел, е да го предизвика.

Джейни прочита мислите му.

— А ти го… как се изрази? Нахъсваш?

— Да. След малко ще използвам компютъра ти и ще го нахъсам още. Намислил съм съобщение, но мисля да добавя нещо. Днес бившият ми партньор в полицията е разобличил голям престъпник и смятам да се възползвам.

— За кого става дума?

Няма причина да го пази в тайна — утре или най-късно в неделя новината ще гръмне във вестниците.

— За Магистралния Джо.

— Който убива жени около крайпътни заведения? — Ходжис кимва и Джейни добавя: — Отговаря ли на профила на Мистър Мерцедес?

— Никак. Но нашият човек няма как да го знае.

— Какво смяташ да направиш?

Ходжис й обяснява.