Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (46)

3.

Пола Ролинс е закръглена блондинка, обитаваща голяма къща в стил псевдобарок на три пресечки от палата на покойната госпожа Т. Пола се шири сама във всичките шестнайсет стаи. Брейди не знае как се е докопала до разкошната къща, но предполага, че госпожата е втората или третата съпруга на някой богат дъртак, ударила десетката при развода. Дядката сигурно е бил толкова запленен от циците й, че и през ум не му е минало да я накара да подпише предбрачен договор. Така или иначе това не го засяга. Важното е, че тя има достатъчно парички за бакшиши и че никога не се е опитала да му се пусне. Което е хубаво. Той не проявява интерес към закръглените форми на госпожа Ролинс.

Днес обаче тя отваря вратата, хваща го за ръката и го издърпва във фоайето:

— О… Брейди! Слава богу! — възкликва, сякаш я спасяват, след като три дни е била на необитаем остров, и то без храна и вода, но той забелязва как жената замълчава за секунда, преди да каже името му и как поглежда за миг джобчето на ризата му, за да прочете написаното, макар че той е идвал тук най-малко шест пъти. (Фреди също е честа посетителка в този дом — Пола Робинс е серийна изнасилвачка на компютри.) Голямо чудо, че не му помни името. Предпочита да е незабележим.

— Просто… не знам какво му стана!

Какво ли пък знае тази тъпа патка? При последното му посещение преди месец и половина на екрана беше излязло съобщение за фатална грешка и гъската беше убедена, че страшен вирус е унищожил всичките й файлове. Той тактично я отпрати от стаята и й обеща (без да й дава големи надежди) да направи всичко по силите си. После рестартира компютъра и се помота из интернет, след което я извика да й съобщи, че е успял да отстрани проблема тъкмо навреме. Изтъкна, че ако не е била своевременната му намеса, след половин час всичките й файлове наистина са щели да отидат на кино. Госпожа Ролинс му даде осемдесет долара да се почерпи. Вечерта двамата с маминка отидоха на ресторант и си поделиха бутилка не много евтино шампанско.

— Кажете ми какво се случи — казва Брейди със сериозния тон на неврохирург.

— Не съм направила нищо — проплаква тя. Винаги е готова да се разплаче. Много клиенти на Брейди хленчат като нея. И не само жените. Възможността всичко в драгоценния му лаптоп да е отлетяло в рая на компютърните данни превръща дори най-ерудирания висш мениджър в цивреща баба.

Тя го влачи за ръката през салона (дълъг колкото вагон-ресторант) и го вкарва в кабинета си.

— Почистих го сама — обяснява. — Не допускам тук прислужничката. Измих прозорците, минах пода с прахосмукачката и когато седнах да напиша няколко имейла, проклетият компютър дори отказва да се включи!

— Хм. Странно. — Брейди знае, че госпожа Ролинс плаща на една латиноамериканска дрипла да върши домакинската работа, но явно й е забранила да влиза в кабинета. Което е добре за горката жена, защото вече е установил проблема и ако тя беше отговорна, вероятно щеше да бъде уволнена.

— Можеш ли да го оправиш, Брейди? — Заради сълзите сините очи на госпожа Ролинс изглеждат още по-големи. Прилича на Бети Буп от старите анимационни филмчета в Ю Тюб, и той едва сдържа смеха си, като се сеща за възгласа й „Пу-пу-пи-дуууп!“

— Ще се опитам — казва галантно.

— Налага ми се да отскоча отсреща до Хелън Уилкокс — изчуруликва тя. — Ще се забавя само няколко минути. В кухнята има топло кафе, ако ти се пие.

И го оставя сам в луксозната къща, из стаите на която сигурно са разхвърлени бог знае колко скъпи бижута. Няма защо да се страхува. Брейди никога няма да открадне от клиент. Може да го хванат на местопрестъплението. Даже да не го спипат, кой ще е най-вероятният заподозрян? Не е трудно да се сетиш. Не се измъкна невредим, след като направи на кайма онези безработни идиоти пред Общинския център, за да свие някакви си диамантени обици, които дори не знае как да пласира! Не, разбира се!

Изчаква да чуе хлопването на външната врата, отива в салона и през прозореца наблюдава как Пола Ролинс придружава пищните си цици през улицата. Щом се скриват от погледа му, той се връща в кабинета, пропълзява под бюрото и пъха щепсела на компютъра в контакта. Тя сигурно го е извадила от мрежата, за да включи прахосмукачката, и после е забравила да го пъхне обратно.

Компютърът иска парола. Нехайно, за да убие времето, гой написва „ПОЛА“, и се появява десктопът с всичките й файлове. Боже, хората са толкова тъпи.

Влиза в „Синия чадър на Деби“, за да провери дали дебелият ДВО му е писал. Не е, но Брейди изведнъж решава да му изпрати съобщение. Защо пък не?

Знае от гимназията, че ако умуваш дълго върху съчинението си, нищо не излиза. Главата ти се препълва с идеи, които се блъскат една в друга. Най-добре е да стреляш, без много да му мислиш. Така изпраска писмото до Оливия Трилони — страст и вдъхновение, бейби! Така изстреля и писанието до Ходжис, макар че после го препрочете доста пъти, за да се увери, че е последователен в стила.

Сега пише в същия стил — само си напомня да е кратък.

Откъде знам за мрежичката за коса и за белината ли, детектив Ходжис? ТЕЗИ ФАКТИ са неразгласени, защото не бяха споменати нито във вестниците, нито по телевизията. Казвате, че не сте глупак, но НА МЕН МИ СЕ СТРУВА, ЧЕ СТЕ ТЪП КАТО ГАЛОШ. Най-вероятно мозъкът Ви е прогнил от гледане на телевизия!

КАКВИ неразгласени данни?

ОЧАКВАМ ДА МИ ОТГОВОРИТЕ!

Преглежда написаното и прави една промяна: изтрива тиренцето в „най-вероятно“. Не му се вярва полицията да се заинтересува от неговата личност, но знае, че ако се случи, ще го накарат да напише нещо за сравнение. Почти му се приисква да се случи. Когато се вряза в тълпата с колата, беше с маска; сега, когато пише като Убиеца с мерцедеса, носи друга маска.

Натиска „ИЗПРАТИ“ и отваря историята на посещенията на Пола Ролинс в интернет. В един момент се спира и гледа удивено, защото забелязва, че често се повтаря сайт с име „Фрак и папийонка“. Фреди Линклатър го беше светнала веднъж, че там се предлагат компаньони. Изглежда, Пола Робинс има таен живот.

Но кой ли няма?

Нейна работа, не го засяга. Изтрива посещението си в „Синия чадър на Деби“, отваря служебното си куфарче с инструменти и вади каквото му падне: инсталационни дискове, модем (повреден, но тя няма да разбере), няколко флашки и трансформатор, който няма абсолютно нищо общо с поправка на компютри, но изглежда много техничарски. Изважда и един роман от Лий Чайлд и чете, докато след двайсет минути чува, че клиентката му се връща.

Госпожа Ролинс наднича в кабинета: романчето го няма, Брейди прибира в куфарчето извадените напосоки материали. Домакинята плахо се усмихва:

— Има ли надежда?

— Отначало изглеждаше отчайващо, но успях да установя проблема. Сензорът на тримера се беше скапал и това е прекъснало данусовата верига — казва дълбокомислено, дрънкайки измислени словосъчетания, които звучат технологично. — В подобни случаи компютърът не се включва — има защита, — иначе съществува опасност от изтриване на цялата информация. — Поглежда я мрачно и добавя: — Проклетата машинка може дори да се подпали. Случвало се е.

— О… Божичко… Исусе… Христе! — театрално възкликва тя и притиска длан до гърдите си. — Сигурен ли си, че вече е наред?

— Като нов е. Пробвайте го.

Включва компютъра и тактично извръща очи, докато госпожата въвежда тъпанарската си парола. Тя отваря няколко файла, обръща се към него и сияйно се усмихва:

— Брейди, ти си дар от Бога.

— И майка ми казваше така, докато не станах на възраст да ми продават бира.

Тя гръмко се разсмива, сякаш не е чувала по-забавна шега. Брейди също се засмива, защото изведнъж си представя как госпожата лежи по гръб, той притиска с колене шията й и забива в гърлото й касапския нож, взет от кухнята.

Почти усеща как острието минава през мекия хрущял.