Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (40)

17.

На път за вкъщи Брейди се отбива в „Малкия готвач“ да купи нещо за вечеря (този път взема два сандвича с франзела), но майка му се е гипсирала и е заспала на дивана. По телевизора върви едно от онези риалита, в които група хубавици доказват качествата си пред мускулест ерген, чийто коефициент на интелигентност е вероятно колкото на лампион. Брейди вижда, че мама вече е „вечеряла“. На масичката до дивана стоят полупразна бутилка „Смирноф“ и две кенчета чай „Нутра Слим“. „Изискана вечеря в ада“ — казва си и се благодари, че този път тя не е по халат, а с джинси и с младежки суичър.

За всеки случай разопакова сандвича и го размахва под носа й, но тя само изсумтява и извръща глава. Брейди решава да го изяде, а другия да прибере в личния си хладилник в гаража. Когато се връща в хола, мускулестият ерген пита една от потенциалните си сексиграчки (разбира се, блондинка) дали обича да приготвя закуска. Блондинката превзето отговаря: „Падаш ли си по нещо горещо сутрин?“

Брейди поглежда майка си. Знае, че някоя вечер може да се върне от работа и да я завари мъртва. Би могъл дори да й помогне — ще вземе една от декоративните възглавници и ще я притисне върху лицето й. Няма да е първото убийство в тази къща. Ако го направи, дали животът му ще стане по-добър или по-лош?

Изпитва страх — неизказан страх, неоформен в ясна мисъл, но плаващ в подсъзнанието му, — че нищо няма да се промени.

Слиза в мазето и командва светлините и компютрите да се включат. Сяда пред номер 3 и убеден, че шишкавото ченге вече е захапало стръвта, отваря „Синия чадър на Деби“.

Няма нищо.

Той забива юмрук в дланта си и усеща глухо туптене в слепоочията — сигурен предвестник на мигрената, която ще го държи буден почти до сутринта. Аспиринът не помага при тези пристъпи на главоболие. Брейди ги нарича „Малките вещици“, само че понякога Малките вещици са колосални. Знае, че има хапчета за тази болка, проучил е въпроса в интернет, но се продават само с рецепта, а той изпитва ужас от лекари. Ами ако един от тях открие, че Брейди има мозъчен тумор? Глиобластом — най-страшният според Уикипедия? Ако се окаже, че затова е премазал хората пред Общинския център?

„Глупости! Глиобластомът отдавна щеше да те е убил.“

Добре, но представи си, че според лекаря тези пристъпи на главоболие са симптом за душевно заболяване? Параноидна шизофрения или нещо подобно? Брейди приема, че е душевноболен, разбира се, че е, нормалният човек не връхлита с кола върху тълпа от хора, нито планира да взриви американския президент в самоубийствена атака. Нормалният човек не убива по-малкия си брат. Нормалният мъж не се върти пред спалнята на майка си, питайки се дали е гола.

Ненормалният обаче не иска другите да знаят, че е ненормален.

Изключва компютъра и безцелно крачи из контролния си център. Взема джаджа 2, после я оставя. Дори и тя не е новаторска идея — оказа се, че крадците на коли от години използват такива приспособления. Не се е осмелил да я ползва след последния път, когато му свърши работа за мерцедеса на госпожа Трилони, но може би е време да извади от забвение добрата стара джаджа 2 и да я върне в играта — хората оставят в колите си удивителни неща. Да я използва е донякъде опасно, но рискът не е голям. Не и ако е предпазлив, а той може да е много предпазлив.

Шибан дебелак! Защо не е захапал въдицата?

Брейди разтърква слепоочията си.