Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (4)

3.

Драги детектив Ходжис,

 

Дано не възразявате да Ви наричам така, въпреки че от 6 месеца вече не сте на служба. Мисля, че щом некомпетентните съдии, продажните политици и тъпите военни командири след пенсионирането имат право да си запазят титлите, същото трябва да важи за най-награждаваните полицаи в историята на този град. Ето защо ще се обръщам към Вас с „детектив Ходжис“!

Сър (още една титла, която сте заслужили, защото сте истински Рицар на Значката и Пистолета), пиша Ви поради много причини, но в началото искам да Ви поздравя за годините, през които вярно служихте на града: общо 40, от които 27 като детектив. Гледах церемонията по пенсионирането ви (по Обществен канал 2, пренебрегван от много зрители) и знам, че на другата вечер в хотел „Рейнтрий“ до летището е имало банкет по този повод. Обзалагам се, че тъкмо това е била истинската церемония по оттеглянето Ви от служба!

Разбира се, никога не съм бил на такъв купон, обаче често гледам телевизионни сериали за ченгета и макар повечето да създават невярна представа за „служителите на реда и закона“, в няколко има кадри, показващи „пенсионни“ празненства („Нюйоркски детективи“, „Отдел «Убийства»“, „Подслушването“ и т.н., и т.н.), затова ми се иска да вярвам, че те отразяват ПРАВДИВО начина, по който Рицарите на Значката и Пистолета се сбогуват със свой съратник. Мисля, че нещата се случват точно така, защото съм попадал на подобни сцени най-малко в два романа на Джоузеф Уомбо и те са почти същите като в сериалите. Писателят сто на сто има право, защото и той като Вас е ДВО — детектив в оставка. Представям си балони, окачени на тавана, пиперливи мъжки разговори и много спомени за миналото и за предишни случаи. Вероятно гърми весела музика, може би са поканени една-две похотливо кълчещи се стриптийзьорки. Предполагам, че се произнасят речи, които са много по-забавни и по-искрени от словата на официалната церемония. Как се справям дотук?

„Много добре — мисли си Ходжис. — Даже отлично.“

Проучванията ми показаха, че като детектив от местната полиция Вие сте разрешили буквално стотици случаи, много от които репортерите (наричани от прочутия бейзболист Тед Уилямс „Рицари на Клавиатурата“) определят като „знакови“. Залавяли сте убийци, крадци, подпалвачи и изнасилвачи. В статията (поместена в деня на церемонията по излизането Ви в оставка) Вашият дългогодишен партньор (детектив I степен Питър Хънтли) Ви описва като „съчетание между природно интелигентен човек и полицай, стриктно спазващ законите“.

Много мил комплимент!

Ако това е вярно (според мен е), вече сте се досетили, че съм сред малцината, които не сте заловили. Всъщност аз съм онзи, когото журналистите наричат:

А) Джокерът

Б) Клоунът

В) Убиеца с мерцедеса

Предпочитам последното прозвище! Убеден съм, че „дадохте всичко от себе си“, но за съжаление (Ваше, а не мое) се провалихте. Мисля, че ако е имало деятел, когото сте искали да хванете, детектив Ходжис, то това е човекът, който миналата година се вряза с мерцедеса в тълпата безработни пред Общинския център, уби осем души и причини сериозни наранявания на мнозина. (Тук е мястото да кажа, че надминах дори най-смелите си очаквания.) Мислехте ли за мен, когато на официалната церемония по случай пенсионирането Ви получихте почетната значка? Мислехте ли за мен, докато другите Рицари на Значката и Пистолета разказваха (предполагам, без да съм сигурен) за престъпници, хванати буквално по бели гащи, или за гадните шегички, които си правехте в стаята на дежурните в участъка?

Обзалагам се, че сте мислили.

Нямате представа какво удоволствие ми достави! (Честна дума.) След като „дадох газ до дупка“ и врязах мерцедеса на горката госпожа Оливия Трилони право в насъбралите се хора, получих ерекция, каквато не съм имал през живота си! Галопираше ли сърцето ми с двеста удара в минута? О, да, да!

Следва още един Усмивко с тъмни очила.

Ще споделя нещо, което ще знаем само ние двамата, и ако Ви досмешее, смейте се, защото наистина е забавно (макар да е и доказателство доколко изпипвам нещата). Бях си сложил кондом. Презерватив! Защото се страхувах от спонтанна еякулация и от ДНК тест на семенната течност! Е, не се случи, но оттогава често мастурбирам, щом се сетя как онези нещастници се опитаха да избягат (напразно, защото бяха натъпкани като сардини), колко ужасени изглеждаха (беше адски забавно) и как когато колата ги помете, политнах напред. Толкова рязко, че предпазният колан се закопча. Боже, колко беше вълнуващо!

Откровено казано, не знаех какво ще се случи. Мислех си, че шансовете да ме спипат са петдесет на петдесет. Обаче аз съм непоправим оптимист и се надявах на успех, без да мисля за провал. Това за презерватива е поверителна информация, но бас държа, че вашите криминалисти (гледам и „От местопрестъплението“) са били адски разочаровани, като не са намерили ДНК от вътрешната страна на клоунската маска. Сигурно са възкликнали: „Да му се не види! Този хитър деятел е носил мрежичка за коса.“

Точно така! Освен това я обработих с БЕЛИНА!

Мед ми капе на душата, като си спомня тупванията, когато премазвах онези глупаци, скриптенето на чупещи се кости и как колата подскачаше, когато прегазваше някого. Искаш ли да упражняваш контрол и власт, мерцедесът с дванайсетцилиндров двигател е идеалното средство. Много се зарадвах, като прочетох във вестника, че сред моите жертви има и бебе! Да унищожиш нечий живот почти в зародиш! Патриша Крей никога няма да порасне. Мир на праха й. Премазах и майка й — онази с рижавата коса. Получи се мармалад от моркови в спален чувал. Каква тръпка, а? Приятно ми е да мисля за човека, който е останал без ръка, и за мъжа и жената, които са се парализирали. Той — само от кръста надолу, обаче Мартин Стоувър се е превърнала в „зеленчук“. Живи са, но вероятно им се иска да не са! Как мислите, детектив Ходжис?

Навярно се питате: „С какъв смахнат перверзник си имам работа?“ Не Ви обвинявам, въпреки че можем да поспорим по въпроса! Убеден съм, че мнозина ще изпитат удоволствие от онова, което сторих; те са хора, които харесват книги и филми (дори телевизионни сериали, станали модни напоследък), в които има сцени на изтезания, разчленяване и т.н., и т.н. Единствената разлика помежду ни е, че аз наистина го направих. И то не защото съм луд (и в прекия, и в преносния смисъл). Направих го, понеже не знаех какво ще изпитам — знаех само, че ще е вълнуващо и че ще помня преживяването до „края на земните си дни“, както е прието да се казва. Повечето хора още от детството си са обременени (в преносния смисъл, разбира се) с Оловни Обувки, използвани при изтезанията, и ги носят до края на живота си. Тези обувки се наричат СЪВЕСТ. Аз нямам такива и мога да се извися много над Нормалните Човеци. Какво щеше да се случи, ако ме бяха заловили? Ако двигателят на мерцедеса на госпожа Трилони се беше задавил или нещо друго се беше повредило (надали, защото автомобилът изглеждаше чудесно поддържан), чакащите пред залата щяха да ме разкъсат — давах си сметка за тази възможност и тръпката се усилваше. Всъщност не вярвах да го направят, понеже повечето хора са овце, а овцете не са месоядни. (Вероятно щяха да ме натупат, но аз нося на бой.) Може би щяха да ме арестуват и да ме изправят пред съда, където щях да пледирам невменяемост. Нищо чудно да съм луд (понякога ми се струва, че не съм с всичкия си), обаче лудостта ми е особена. Така или иначе при хвърлянето на жребия се падна ези и не ме хванаха.

Мъглата ми помогна!

Ето още нещо, което съм гледал, но в игрален филм (не помня заглавието). Разказваше се за много интелигентен сериен убиец, който непрекъснато се изплъзва от ченгетата (едното беше Брус Уилис, който по онова време още не беше кубе). Та на едно място Брус Уилис заявява: „Пак ще убие, защото не може да се сдържи; рано или късно ще се издъни и тогава ще го спипаме.“

Така и стана.

Обаче не важи за мен, детектив Ходжис, защото не изпитвам никакво желание да повторя. Това изживяване ще ми държи влага за цял живот. Имам си спомените, които са бистри като изворна вода. Става ми хубаво и като се сетя колко изплашени бяха хората после, защото бяха сигурни, че ще го направя отново. Помните ли, че всички обществени прояви бяха отменени? Е, не беше като да мачкаш хора, но все пак беше tres amusant.

Така че двамата с вас сме в оставка.

Съжалявам само за едно — че не можах да присъствам на празненството по случай пенсионирането Ви в хотел „Рейнтрий“ и да вдигна тост за Вас, драги сър Детектив. Наистина дадохте най-доброто от себе си. Разбира се, и детектив Хънтли положи големи усилия, но ако описанието на кариерата Ви, публикувано във вестниците и в интернет, отговаря на истината, Вие сте били маестрото, а той е бил и ще си остане втора цигулка. Убеден съм, че случаят още не е прехвърлен в „студените досиета“ и че от време на време Хънтли препрочита полицейските доклади, обаче няма да стигне до никъде. И двамата с Вас го знаем.

Разрешавате ли да завърша с Едно Предупреждение?

В някои телевизионни сериали (и в една от книгите на Уомбо — ако се не лъжа, но може да е и в роман от Джеймс Патерсън) големият купон с балони, много алкохол и гръмка музика е последван от тъжна финална сцена. Детективът се прибира у дома и установява, че без оръжието и значката животът му е безсмислен. Разбирам това чувство. Като се замислиш, има ли нещо по-тъжно от възрастен рицар в оставка? Така или иначе накрая детективът се самоубива (със служебния си револвер). Проверих в интернет и разбрах, че това не е само художествена измислица. Случва се и в действителността! Процентът на самоубилите се бивши ченгета е много висок! В повечето случаи полицаите, които прибягват към този печален изход от живота, нямат семейства или близки, които да забележат предупредителните сигнали. Мнозина (като Вас) са разведени. Представям си ви сам в къщата Ви на Харпър Роуд, детектив Ходжис, и се притеснявам. Какъв ли е животът Ви, след като вече не изпитвате „тръпката от преследването“? Висите ли непрекъснато пред телевизора? Вероятно. Пиете ли повече алкохол? Сигурно. Часовете нижат ли се по-бавно, защото животът Ви е толкова пуст и безцелен? Страдате ли от безсъние? Олеле, дано поне това не Ви мъчи.

Обаче се боя, че е точно така! Май Ви е необходимо хоби, за да мислите за нещо друго, освен за „онзи, който се изплъзна“ и как никога няма да го (да ме) заловите. Ще е фатално, ако започнете да си внушавате, че цялата Ви кариера е била безсмислена, щом онзи, който уби толкова невинни хора „се изплъзна между пръстите Ви“. Не ми се иска да мислите за оръжието си. Но Вие правите тъкмо това, нали?

Иска ми се да завърша с пожелание от „онзи, който се изплъзна“, и то е:

ДА ГО ДУХАШ, НЕЩАСТНИКО!

Шегичка.

Искрено Ваш:

УБИЕЦА С МЕРЦЕДЕСА

Следваше още едно усмихнато емотиконче, а под него беше написано следното:

PS! Съжалявам за госпожа Трилони, но като предадете това писмо на детектив Хънтли, предупредете го да не разглежда фотографиите от погребението й, които полицаите сигурно са заснели. Бях там, но само мислено. (Въображението ми е доста развинтено.)

 

PPS: Искате ли да се свържете с мен? Да споделите мислите си? Влезте в сайта „Под синия чадър на Деби“. Дори Ви измислих потребителско име: kermitfrog19. Може и да не ви отговоря, но… знае ли човек?

 

PPPS: Дано настоящето писмо Ви е повдигнало духа!