Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (38)

15.

Тази вечер телевизорът на Харпър Роуд 63 остава изключен дори по време на централната новинарска емисия. Както и компютърът. Вместо да го включи, Ходжис изважда верния си бележник. Джанел Патерсън го беше определила като човек от старата школа. Да, такъв е. И не смята да се оправдава. По този начин е работил цял живот и така му е най-удобно.

Сред благословената тишина (като никога от телевизора не се разнася врява) прочита още веднъж писмото, изпратено му от Мистър Мерцедес. Прочита и другото до госпожа Т. Повече от час ги препрочита и ги изследва ред по ред. Тъй като писмото до госпожа Т. е копие, спокойно може да си води записки в полето и да огражда с писалка някои думи.

Завършва с четене на глас. Чете писмата с различен тон, защото Мистър Мерцедес играе две различни роли. В писмото си до Ходжис е злорад и арогантен. „Ха-ха, съсипан дърт глупако, нямаш нещо, заради което да живееш, и ти го знаеш; защо не се гръмнеш?“ Тонът на писмото до Оливия Трилони е подлизурски и меланхоличен, пълен с разкаяние и истории за нещастно детство, но и в него се прокарва идеята за самоубийство, облечена в съчувствени думи: „Разбирам. Разбирам Ви напълно, защото се чувствам като Вас.“

Накрая той слага писмата в папка и с печатни букви написва на етикета „УБИЕЦА С МЕРЦЕДЕСА“. В нея няма друго, затова е много тънка, но ако все още го бива като детектив, скоро ще набъбне от негови бележки.

Седи петнайсет минути е ръце, скръстени на твърде обемистия си корем, все едно е медитиращ Буда. После придърпва към себе си бележника и започва да пише.

„Мисля, че вях прав относно стилистичните особености — повечето са вмъкнати за заблуда. В писмото си до госпожа Трилони не използва удивителни знаци, нито фрази с главни букви и абзаци от едно изречение (тези в края са за драматичен ефект). Не бях прав за въпросителните знаци — явно обича да си служи с тях, а също и да подчертава. Може и да не е много млад — възможно е да съм сгрешил за възрастта…“

Сеща се обаче за Джером, който по отношение на компютрите е толкова напред, че вече е забравил повече, отколкото Ходжис би научил, докато е жив. И за Джейни Патерсън, която използва скайп, знае как да сканира писмото на сестра си и да му направи разпечатка. Джейни Патерсън, която сигурно е с двайсет години по-млада от него.

Отново хваща писалката.

„… но мисля, че не съм. Вероятно не е тийнейджър (макар че не е изключено) — по-скоро е на възраст между 20 и 35 години. Интелигентен. Има богат речник и умее да си служи с думите.“

Той отново преглежда писмата и си отбелязва някои фигуративни изрази: „… се щураше из детството като уплашено мишле“ „мармалад от моркови в спален чувал“, „повечето хора са овце, а овцете не са месоядни“.

Е, не е творба, която ще накара хората да забравят Филип Рот^[1], но според Ходжис подобни фрази говорят за известна доза талант. Намира още един пример и го записва под другите: „Какво направиха полицаите за Вас, освен да Ви преследват като хрътки и да Ви лишат от сън?“

Потропва с химикалката върху тази фраза и я обсипва със съзвездие от миниатюрни тъмносини точки. Повечето хора биха написали „да Ви причинят безсъние“, но тези думи не са достатъчно добри за Мистър Мерцедес, защото той е градинар, който посява семена на съмнение и на параноя. „Те Ви преследват, госпожо Т., и те имат основание, нали? Защото наистина оставихте ключа си на таблото. Ченгетата го казват, аз го казвам — нима всички грешим?“

Ходжис записва тези идеи, огражда ги в рамка и обръща на нова страница.

„Най-сигурният идентификатор си остава думата «деятел» вместо «деец» в смисъл на извършител, която използва и в двете писма. Забележи и липсата на съединителни частици в писмото до Трилони: «най добрите» вместо «най-добрите», «най вероятно» вместо «най-вероятно». Ако спипам този тип и го накарам да напише нещо, ще го изоблича.“

Подобни стилистични „пръстови отпечатъци“ не са достатъчни, за да убедят съдебните заседатели, но убеждават ли самия Ходжис? Абсолютно.

Той отново се обляга назад, накланя глава и вперва очи в празното пространство. Не забелязва как минават минутите. Времето, което така му тегне, откакто е пенсиониран, сякаш е спряло. После отново рязко се навежда напред, без да чува негодуващото скърцане на стола. Грабва химикалката и написва с големи главни букви: „ДАЛИ МИСТЪР МЕРЦЕДЕС НИ НАБЛЮДАВА?“

Почти е сигурен, че е така. Това е неговата тактика.

Проследил е обругаването на госпожа Трилони във вестниците, проследил е появата й в новинарските емисии (две-три кратки и доста враждебни интервюта, които я представиха в неблагоприятна светлина и сринаха докрай общественото одобрение). Може би е наблюдавал къщата в Шугър Хайтс и често е обикалял квартала с колата си. Ходжис трябва да говори пак с Радни Пийпълс и да разбере дали той или колегите му от агенция „Бдителност“ са забелязали непознати коли в квартала през седмиците преди Оливия да посегне на живота си. Някой е написал ШИБАНА УБИЙЦА на колоната на входната врата към имението й. Колко време преди самоубийството е станало? Може би е дело на самия Мистър Мерцедес? Твърде е възможно той да е опознал госпожа Трилони добре, много добре, ако е приела предложението му да се „срещнат“ в „Под синия чадър“.

„И мен е следил“ — казва си Ходжис и пак прочита края на писмото: „Не ми се иска да мислите за оръжието си. Но Вие правите тъкмо това, нали?“ За кое оръжие говори мръсникът? Допуска, че той има служебен пистолет, или е видял бащиния му трийсет и осемкалибров револвер „Смит и Уесън“, модел „Виктори“, който Ходжис понякога насочва към себе си? Няма как да е сигурен, но… „Но предполагам, че го е видял. Знае къде живея, а от улицата може да се надникне през прозореца на дневната. Предполагам, че го е видял.“ — Мисълта, че е следен, не го изпълва с паника, тревога или смут, а с възбуда. Ако охранителите в Шугър Хайтс са забелязали съмнителна кола и тя съвпадне с някоя, която се застоява необичайно дълго на Харпър Роуд…

Телефонът иззвънява.