Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (34)

11.

Сребристият дъжд вали безспирно, но младата двойка — влюбени? Приятели? — са на сухо под синия чадър, който принадлежи на може би въображаема персона на име Деби. Този път Ходжис забелязва, че всъщност мъжът говори на жената, а нейните очи са леко разширени, сякаш изразяват изненада. Може би той й е предложил брак.

Джером заговаря и спуква като балон романтичните размисли на Ходжис:

— Май е порнографски сайт, а?

— Какво разбира от порнографски сайтове отличник като теб, който ще следва в престижен университет от „Бръшляновата лига“?

Двамата седят един до друг пред компютъра на Ходжис и разглеждат началната страница на „Синия чадър на Деби“. Одел, ирландският сетер на Джером, лежи по гръб зад тях, провесил език, втренчен в тавана, потънал в кротко съзерцание. Джером го е довел дотук на каишка, но само защото законът го изисква. Иначе Одел е достатъчно разумен, за да не изскача на платното, и е напълно безопасен за минувачите.

— Знам колкото вас и колкото всеки друг човек с компютър — оправдава се Джером. Носи тънък бежов панталон и небрежно-елегантната си риза с копченца на яката, къдравата му коса е късо подстригана и доста прилича на Барак Обама на младини, само дето е по-висок — метър и деветдесет и пет. Около него се разнася лек, приятно носталгичен аромат на афтършейв „Олд Спайс“.

— В интернет има рояци от порносайтове, като мухи на мърша. Няма начин да не налетиш на някой, докато сърфираш. Тези с най-невинните имена са най-фрашкани.

— С какво?

— Със снимки и с клипове, за които може да те арестуват.

— Например детско порно?

— Или садо-мазо. Деветдесет и девет процента от клиповете с камшици и вериги са менте. А единият процент… — Джером свива рамене.

— Откъде знаеш толкова подробности?

Джером го поглежда — прямо, открито, искрено. Не се преструва, наистина си е такъв и тъкмо това е най-хубавото в него според Ходжис. Отнася се и за родителите му. Дори за сестричката му.

— Господни Ходжис, всички ги знаят. Или поне всички на възраст под трийсет години.

— По мое време хората казваха: „Нямай доверие на никого, прехвърлил трийсетте.“

Младежът се усмихва.

— Имам доверие на по-възрастните хора, но по отношение на компютрите твърде много от тях са невежи. Разнебитват техниката и очакват да работи. Отварят съмнителни файлове в пощата си. Влизат в сайтове като този и изведнъж компютърът им става като ХАЛ 9000^[1] — започва да сваля снимки на невръстни компаньонки или видеоклипове, в които терористи режат глави.

Ходжис се кани да попита кой е Хал 9000 — прилича му на псевдоним на гангстер, но споменаването на видеоклипове с терористи го разсейва.

— Сериозно ли говориш?

— Случвало се е. И после… — Джером свива юмрук и почуква главата си с кокалчетата. — „Чук-чук-чук, здравейте, ние сме от Вътрешна сигурност^[2].“ — Той разтваря юмрука си и посочва с пръст двойката под синия чадър. — Но има вероятност сайтът да е точно това, за което се представя: страница за чат и запознанства, в която по-стеснителните хора могат да общуват виртуално. Нещо като клуб „Самотни сърца“. Този свят е пълен с хора, които търсят любов. Да влезем и да погледнем.

Посяга към мишката, но Ходжис го хваща за китката. Младежът озадачено го поглежда.

— Не от моя компютър, малкия.

— Да бяхте казали да си донеса лаптопа…

— Няма значение. Ще провериш довечера. Ако случайно те нападне вирус и ти зарази целия компютър, обещавам да ти купя нов.

Джером го поглежда развеселено и снизходително:

— Господин Ходжис, имам най-добрата антивирусна програма, а втората по рейтинг съм сложил като допълнителна защита. Всяка буба, която се опита да пропълзи в системата ми, моментално ще бъде размазана.

— Може да не се промъква там, за да унищожава — отбелязва Ходжис. Спомня си какво му каза сестрата на госпожа Т: „Сякаш този тип я е познавал.“ — Може би само наблюдава.

Вместо да се стресне, младежът се въодушевява.

— Как стигнахте до този сайт, сър? Връщате ли се на активна служба? Отново ли се заемате със случая?

Никога преди Ходжис не е усещал толкова осезателно отсъствието на Пийт Хънтли. Липсва му партньор, с когото да си подават като на тенис, но не жълто-зелени филцови топки, а хипотези и предположения. Не се съмнява, че Джером може да изпълни тази функция — младежът има ум като бръснач и талант да прави верни дедуктивни заключения, но го дели година от възрастта, на която ще може да гласува, и цели четири, докато получи право да си поръча алкохолно питие. А работата, в която се кани да го въвлече, може да е опасна.

— От теб искам да надникнеш в сайта — казва. — Но преди това се порови в нета. Потърси информация за това чудо. Най-много ме интересува…

— От колко време съществува — прекъсва го Джером, като за пореден път показва превъзходните си дедуктивни способности. — Дали има, как се казваше… история. Искате да знаете дали не е фиктивен сайт, уловка, пусната специално за вас.

— Знаеш ли — подмята Ходжис, — крайно време е да престанеш да работиш като момче за всичко и да се хванеш в някоя компания за компютърни услуги. Вероятно ще изкарваш много по-добри пари. Което ми напомня — искам да определиш хонорара си за моята поръчка.

Джером се засяга, но не от предложението за хонорар.

— Тези компании са за техничарчета с лоши социални умения — казва той и протяга ръка да погали Одел. Кучето признателно маха с опашка, макар че сигурно би предпочело пържолка. — Има едни такива компютърджии в града — те са класика в жанра! Служебните им коли са „фолксваген костенурка“. Работят за „Дискаунт Електроникс“. Знаете ли магазина?

— Да — отговаря Ходжис и се сеща за рекламната брошура, която получи заедно с анонимното писмо.

— Явно са харесали идеята от другите компании за компютърна поддръжка и предлагат същата услуга, само че са я нарекли „Киберпатрул“. И фолксвагените им не са черни, а зелени. Освен тях има и куп други, които работят самостоятелно. Потърсете в интернет и ще намерите най-малко двеста само в нашия град. Мислим да си джиткам като „момче за всичку“, мастър Ходжис. — Джером затваря „Под синия чадър на Деби“ и се появява скрийнсейвърът на Ходжис — снимка на дъщеря му Али на петгодишна възраст, когато все още гледа на баща си като на бог. — Но понеже се тревожите, ще взема предохранителни мерки. В килера вкъщи имам един стар „Аймак“, на който няма нищо освен игра „Атари“ и още няколко вехтории. Оттам ще вляза в сайта.

— Чудесна идея.

— Още нещо?

Ходжис понечва да отговори отрицателно, но откраднатият мерцедес на госпожа Т. продължава да тормози мисълта му. Има нещо, което пропускат. Още тогава го усети, а сега усещането му е толкова силно, че почти го вижда. Но „почти“ не върши работа, с „почти“ не можеш да спечелиш награда на стрелбище. Това усещане за пропуск е топка, която иска да подаде към съиграч и той да му я върне.

— Да. Ще ти разкажа една история — казва и вече съчинява някакъв сюжет, който да съдържа всички съществени моменти. Кой знае, може би Джером ще забележи нещо, което на него му убягва. Едва ли, но не е изключено. — Искаш ли да я чуеш?

— Разбира се.

— Тогава сложи каишката на Одел. Ще се разходим до „Ликс — истинските сладоледи“. Бих хапнал ягодов във вафлена фунийка.

— Може пък да срещнем фургончето „Хапни сладко“ — подхвърля Джером. — Тази седмица много често е в квартала. Сладоледите му са страхотни.

— Още по-добре. — Ходжис става. — Да вървим.