Метаданни
Данни
- Серия
- Бил Ходжис (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Mr. Mercedes, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 24гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy(2014)
Издание:
Автор: Стивън Кинг
Заглавие: Мистър Мерцедес
Преводач: Весела Прошкова; Даня Доганова; Павел Боянов
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: Английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: ИК „Плеяда“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: Роман
Националност: американска
Печатница: „Симолини’94“
Редактор: Лилия Анастасова
ISBN: 978-954-409-347-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2658
История
- —Добавяне
10.
Джейни се връща с копие от писмото, Ходжис го сгъва, пъхва го във вътрешния джоб на сакото си и промърморва:
— Ако имаш сейф, заключи оригинала в него.
— Имам в къщата в Шугър Хайтс. Там може ли?
Вероятно може, но идеята не му се нрави. В къщата непрекъснато има върволица от евентуални купувачи. Сигурно е глупаво да се тревожи, може би е прекалено мнителен, но…
— Имаш ли сейф в банка?
— Не, обаче мога да наема. Клиентка съм на „Банк ъф Америка“, имат клон на две преки от тук.
— По-добре е от Шугър Хайтс. — Той тръгва към вратата.
— Благодаря ти за всичко — казва тя и му подава двете си ръце, сякаш я е поканил на танц. — Не можеш да си представиш какво облекчение е за мен.
Хваща дланите й, стиска ги леко и бързо ги пуска, макар че му се иска да ги задържи.
— Сетих се още нещо — казва. — Първо, майка ти. Посещаваш ли я често?
— Горе-долу през ден. Понякога й нося храна от иранския ресторант, който харесваха с Оли — служителите в „Слънчев кът“ любезно я претоплят. Понякога — един-два филма на дивиди. Харесва старите класики, например с Фред Астер и Джинджър Роджърс. Винаги й нося по нещо и тя винаги се радва да ме види. В добрите си периоди, когато е съвсем на себе си, наистина ме вижда, а в лошите не ме познава, нарича ме Оливия. Или Шарлот. Шарлот е леля ми. Имам и чичо.
— Следващия път, когато е в час, ми дай сигнал, за да я посетя.
— Добре. Ще те придружа. Кое е второто?
— Този Шрон, адвокатът, за когото спомена, смяташ ли, че го бива?
— Според мен е много способен.
— Ако открия нещо или се добера до самоличността на онзи тип, ще ни трябва компетентен адвокат. Ще говорим с него, ще му предадем писмата…
— Писмата? Намерих само едно.
„Мамка му, издъних се“ — казва си Ходжис, но бързо замазва гафа:
— Имах предвид писмото и копието.
— А, да.
— Ако разкрия престъпника, работа на полицаите е да го арестуват и да му повдигнат обвинения. А Шрон ще се погрижи да не арестуват нас, задето сме престъпили закона и сме действали на своя глава.
— Това е в областта на наказателното право, нали? Не знам дали Шрон се занимава с наказателни дела.
— Няма значение. Ако е кадърен, сигурно познава някой, който се занимава. Колега, способен като него. Съгласна ли си? Държа да го знам. Ще се заема с разследването, но ако се наложи полицията да се намеси, ще оставим нещата в техните ръце.
— Съгласна съм — отсича Джейни. После се повдига на пръсти, слага длани на раменете на твърде отеснялото му сако и го млясва по страната. — Добър човек си, Бил. И си идеалният за тази работа.
Докато асансьорът се движи надолу, Ходжис усеща целувката й — прекрасно топло място на лицето му. Слава богу, че сутринта си направи труда да се избръсне.