Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бил Ходжис (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mr. Mercedes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 24гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy(2014)

Издание:

Автор: Стивън Кинг

Заглавие: Мистър Мерцедес

Преводач: Весела Прошкова; Даня Доганова; Павел Боянов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: Английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Плеяда“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Симолини’94“

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-409-347-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2658

История

  1. —Добавяне

10.

Джейни се връща с копие от писмото, Ходжис го сгъва, пъхва го във вътрешния джоб на сакото си и промърморва:

— Ако имаш сейф, заключи оригинала в него.

— Имам в къщата в Шугър Хайтс. Там може ли?

Вероятно може, но идеята не му се нрави. В къщата непрекъснато има върволица от евентуални купувачи. Сигурно е глупаво да се тревожи, може би е прекалено мнителен, но…

— Имаш ли сейф в банка?

— Не, обаче мога да наема. Клиентка съм на „Банк ъф Америка“, имат клон на две преки от тук.

— По-добре е от Шугър Хайтс. — Той тръгва към вратата.

— Благодаря ти за всичко — казва тя и му подава двете си ръце, сякаш я е поканил на танц. — Не можеш да си представиш какво облекчение е за мен.

Хваща дланите й, стиска ги леко и бързо ги пуска, макар че му се иска да ги задържи.

— Сетих се още нещо — казва. — Първо, майка ти. Посещаваш ли я често?

— Горе-долу през ден. Понякога й нося храна от иранския ресторант, който харесваха с Оли — служителите в „Слънчев кът“ любезно я претоплят. Понякога — един-два филма на дивиди. Харесва старите класики, например с Фред Астер и Джинджър Роджърс. Винаги й нося по нещо и тя винаги се радва да ме види. В добрите си периоди, когато е съвсем на себе си, наистина ме вижда, а в лошите не ме познава, нарича ме Оливия. Или Шарлот. Шарлот е леля ми. Имам и чичо.

— Следващия път, когато е в час, ми дай сигнал, за да я посетя.

— Добре. Ще те придружа. Кое е второто?

— Този Шрон, адвокатът, за когото спомена, смяташ ли, че го бива?

— Според мен е много способен.

— Ако открия нещо или се добера до самоличността на онзи тип, ще ни трябва компетентен адвокат. Ще говорим с него, ще му предадем писмата…

— Писмата? Намерих само едно.

„Мамка му, издъних се“ — казва си Ходжис, но бързо замазва гафа:

— Имах предвид писмото и копието.

— А, да.

— Ако разкрия престъпника, работа на полицаите е да го арестуват и да му повдигнат обвинения. А Шрон ще се погрижи да не арестуват нас, задето сме престъпили закона и сме действали на своя глава.

— Това е в областта на наказателното право, нали? Не знам дали Шрон се занимава с наказателни дела.

— Няма значение. Ако е кадърен, сигурно познава някой, който се занимава. Колега, способен като него. Съгласна ли си? Държа да го знам. Ще се заема с разследването, но ако се наложи полицията да се намеси, ще оставим нещата в техните ръце.

— Съгласна съм — отсича Джейни. После се повдига на пръсти, слага длани на раменете на твърде отеснялото му сако и го млясва по страната. — Добър човек си, Бил. И си идеалният за тази работа.

Докато асансьорът се движи надолу, Ходжис усеща целувката й — прекрасно топло място на лицето му. Слава богу, че сутринта си направи труда да се избръсне.