Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (145)

41.

Някой го дърпа за ръкава.

— Джером? Джером!

Завърта се с гръб към сгърченото тяло на Брейди и вижда сестричката си, която се е облещила от страх. Зад Барбара стои майка му. Джером е в такова състояние, че вече нищо не може да го учуди, но прекрасно знае, че опасността не е отминала.

— Какво направихте? — крещи някакво гласче. — Какво му направихте?

Джером се обръща и вижда, че момичето в съседната количка се пресяга към Хартсфийлд.

— Холи! Спри я!

Холи скача, спъва се и едва не пада върху Брейди. Това падане щеше да е последното в живота й, но тя успява да запази равновесие и хваща ръцете на малката. В тях няма почти никаква сила и за миг я обзема съжаление. Привежда се към момичето и изкрещява:

— Не го пипай! Има бомба, която може да се взриви!

Момичето се свива в инвалидната си количка. Може да е разбрало, може само да се бои от Холи, която сега изглежда още по-чалната от обикновено.

Треперенето на Брейди се усилва. Това притеснява Холи, защото под тениската му прозира жълта светлинка. Жълтото е цветът на нещастието.

— Джером? — пита Таня. — Каква работа имаш тук?

Приближава се една разпоредителка.

— Освободете пътеката! — крещи тя, надвиквайки се с музиката. — На пътеката не трябва да има хора!

Джером хваща майка си за раменете. Дръпва я към себе си, докато челата им не се допират.

— Махнете се оттук, мамо. Вземи момичетата и тръгвайте. Незабавно. Накарай разпоредителката да те придружи. Кажи й, че на Барб й е прилошало. Моля ти се, не ме разпитвай.

Тя го гледа в очите и не го разпитва.

— Мамо? — започва Барбара. — Какво… — Останалото се загубва сред данданията на сцената и хоровия акомпанимент на публиката. Таня хваща дъщеря си за ръката и отива при разпоредителката. В същото време дава знаци на Хилда, Дайна и Бетси да ги последват.

Холи се е навела над Брейди, който продължава да се тресе от бушуващите в главата му церебрални бури. Краката му танцуват степ, сякаш си прекарва страхотно с музиката на „Раунд Хиър“, макар и в безсъзнание. Ръцете му конвулсивно шават и когато едната се приближава до жълтата лампичка под тениската му, Джером я отбива както баскетболен гард — топка.

— Искам да се махна оттук — простенва момичето в инвалидната количка. — Страшно ме е.

Джером отлично я разбира — той също иска да се махне оттук и е уплашен до смърт, но засега малката трябва да остане на мястото си. Брейди е запречил изхода, а те не могат да го преместят. Не смеят.

Както обикновено Холи го изпреварва:

— Миличка, засега трябва да останеш на мястото си. Успокой се и гледай концерта — казва й тя, мислейки си колко по-лесно щеше да е, ако беше успяла да го убие, вместо само да разтърси болния му мозък. Пита се дали Джером ще застреля Хартсфийлд, ако го помоли. Вероятно не. Толкова по-зле. В тази шумотевица никой нямаше да чуе изстрела.

— Ти луда ли си? — пита я момиченцето с изумление.

— Хората постоянно ми задават този въпрос — отвръща Холи и съвсем предпазливо започва да повдига тениската на Брейди. — Дръж му ръцете — нарежда на Джером.

— А ако не мога?

— Тогава застреляй негодника.

Зрителите, изпълващи „Минго“ до пръсване, са станали на крака, полюшват се в такт и пляскат. Надуваемите топки отново са се разлетели. Джером бързо се озърта — майка му води момичетата към изхода, а разпоредителката ги придружава. „Поне една точка в наша полза“ — помисля си и пристъпва към действие. Улавя махащите ръце на Брейди, събира ги в потните китки и стисва здраво. Все едно държи мятаща се риба.

— Не зная какво си намислила, но давай по-бързо! — вика на Холи.

Жълтата лампичка свети от пластмасово устройство, напомнящо най-обикновено дистанционно за телевизор. Вместо копчета за каналите има бял превключвател от типа, с който се светват и угасват лампите в дневната. От джаджата тръгва жица, която минава под задника на Брейди.

Брейди изсумтява и изведнъж в носа ги удря кисела миризма. Изпуснал е мехура си. Холи поглежда торбичката за уриниране в скута му, но не е свързана с нищо. Тя я взима и я подава на момичето:

— Подръж.

— Уф, пики! — оплаква се малката, след което се поправя. — Не е пики! Вътре има нещо. Прилича на глина.

— Остави го! — Джером отново трябва да се надвиква с шума. — Остави го на пода. Внимателно. — После се обръща към Холи: — А ти побързай, по дяволите!

Холи разглежда жълтата лампичка и по-специално бялото копче на превключвателя. Би могла да го бутне нагоре или надолу, но не смее, защото не знае къде е изключи и къде е бум.

Събира цялата си смелост и вдига джаджа 2 от корема на Брейди. Все едно взима в прегръдките си отровна змия, готова да хапе.

— Ти само му дръж ръцете, Джером, дръж ги.

— Изплъзва ми се!

„Това го знаем“ — мисли си Холи. Кучият син дълго им се изплъзваше. Не и този път.

Тя преобръща джаджата, като с желязна воля овладява треперенето на ръцете си. Старае се да не мисли за четирите хиляди души, които дори не знаят, че животът им зависи от кукуто Холи. Взира се в капачето за батериите. Със затаен дъх го издърпва от улейчето му и го пуска на пода.

В гнездото има две батерии размер АА. Холи подхваща с нокът едната и си мисли: „Господи, ако наистина съществуваш, моля ти се, нека я извадя.“ За момент не може да помръдне пръста си. После едната ръка на Брейди се измъква от хватката на Джером и я удря по главата.

Тя трепва и батерията изскача от гнездото. Холи чака гръм, но когато само музиката продължава да гърми, обръща дистанционното. Жълтата лампичка е угаснала. Холи се разплаква. Хваща супержицата и я изтръгва от джаджа 2.

— Можеш да го… — Ала Джером вече го е пуснал. Прегръща я толкова силно, че едва не я задушава. Няма нищо! Холи също го прегръща.

Публиката реве от възторг.

— Те си мислят, че ръкопляскат на песента, но всъщност аплодират нас — прошепва му тя в ухото. — Просто не го знаят. А сега ме пусни, Джером. Ще ми счупиш костите. Пусни ме, преди да съм припаднала.