Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (143)

39.

Барбара откъсва поглед от чудесата на сцената, за да провери дали плешивият мъж в инвалидната количка се забавлява колкото нея. По непонятни причини той се е превърнал в нейна грижа. Дали защото й напомня за някого? Не може да бъде. Единственият й познат, който се движи с инвалидна количка, е Дъстин Стивънс от втори клас. Въпреки това в този мъж има нещо познато.

Цялата вечер е приказен сън и това, което сега вижда, също й се струва нереално. Отначало мисли, че мъжът в количката й ръкомаха, но разбира, че е друго. Той й се усмихва… и й показва среден пръст. Барбара не вярва на очите си, обаче грешка няма.

Към сакатия се приближава жена, която взима стъпалата на пътеката по две наведнъж — движи се много бързо, почти тича. Буквално по петите я следва… може би наистина е сън, понеже това май е…

— Джером? — Барбара дърпа Таня за ръкава. — Мамо, не е ли…

После всичко започва да се случва.