Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (140)

36.

Галисън завежда Холи и Джером до… ами до някъде. Ходжис седи на сандъка с наведена глава и ръце, опрени върху бедрата. Един техник внимателно отива при него и предлага да му извика линейка. Той благодари, но отказва. Не му се вярва, че Брейди ще чуе сирената на „Бърза помощ“ (или каквото и да е) от шумотевицата, която вдигат „Раунд Хиър“, но предпочита да не насилва късмета си. Вече го насили и ето: всички в „Минго“ са в опасност, включително майката и сестрата на Джером. По-добре да умре, вместо да поеме още един риск — поне няма да се отчита пред никого за голямото осиране.

Само… Джейни. Мисълта за Джейни, която се смее и нахлупва филцовата шапка над едната му вежда, го кара да осъзнае: ако отново има възможност да избира, пак ще постъпи по същия начин.

Е… почти. Щеше да се вслуша по-внимателно в думите на госпожа Мелбърн.

„Тя мисли, че извънземните са сред нас“ — беше казал Боуфингър и двамата хубаво се бяха посмели, но се оказа, че шегата е била за тяхна сметка, нали? Госпожа Мелбърн беше права. Брейди Хартсфийлд наистина е пришълец и цялото време е бил сред тях — оправял е компютри и е продавал сладолед.

Холи и Джером тръгнаха, момчето — с доброто старо виктори трийсет и осми калибър. Ходжис силно се съмнява, че постъпва правилно, като изпраща юноша със заредено оръжие в претъпкана зала. При нормални обстоятелства момчето се държи хладнокръвно, но дали ще запази хладнокръвие, когато животът на майка му и сестра му е заложен на карта? Холи обаче се нуждае от прикритие. „Помни, че си само подкрепление“ — инструктира го той, преди Галисън да ги отведе, но Джером не потвърди, че е разбрал. Ходжис даже не е сигурен дали го чу.

Така или иначе направи всичко по силите си. Остава му да седи тук, борейки се с болката, вдишвайки мъчително всяка глътка въздух, молейки се да няма експлозия.