Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (134)

30.

Таня Робинсън гледа сцената и си спомня първия си концерт — на „Темпс“ — и как Боби Уилсън я целуна на „Моето момиче“. Беше толкова романтично.

От тези спомени я изтръгва дъщеря й, която дърпа ръката й.

— Виж, мамо, ето го онзи мъж. При другите хора с колички. — Барбара сочи по-надолу вляво. Там седалките са били демонтирани, за да се освободят два реда за инвалидни колички.

— Виждам го, Барбара, само че не е възпитано така да зяпаш хората.

— Надявам се и той да си изкара страхотно, а ти?

Таня се усмихва на дъщеря си:

— Естествено, мила.

— Може ли да ни върнеш телефоните? Трябват ни за началото на шоуто.

„Сигурно да си направят снимки“ — предполага Таня… защото отдавна не е ходила на рокконцерт. Отваря дамската си чанта и изважда шарените телефони. Чудо на чудесата: момичетата просто си ги взимат. Те са твърде възбудени от ставащото наоколо, за да се обаждат или да пускат есемеси. Таня целува Барб по главата, отпуска се на седалката и потъва в мисли за целувката на Боби Уилсън. Не точно първата, но първата хубава.

Надява се, че когато му дойде времето, на Барб също ще й провърви.