Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (128)

24.

Връщат се и заварват Холи оклюмала, забила нос в центъра на астероидния пояс, който се е образувал при изсипването на портфейла на Дебора Хартсфийлд върху масата. Лаптопът е все така включен и на екрана все така си стои прозорчето за паролата. Часовникът на стената показва пет без двайсет.

Ходжис се страхува, че Холи ще се разбунтува срещу плана му да я върне вкъщи, но тя само се изправя на стола, отваря новата кутия и бавно си издърпва цигара. Не плаче, но изглежда уморена и паднала духом.

— Ти се постара — утешава я Джером.

— Винаги се старая, Джером. И винаги недостатъчно.

Ходжис взима червения портфейл и започва да прибира кредитните карти в различните отделения. Вероятно не в реда, в който ги е държала госпожа Хартсфийлд, но кой ще забележи? Със сигурност не и тя.

В прозрачно фолио, нагънато като хармоника, има снимки и Ходжис разсеяно ги преглежда. На една госпожа Хартсфийлд се държи за ръка с широкоплещест, снажен мъж в син работен комбинезон — по всяка вероятност липсващият господин Хартсфийлд. На друга тя е във фризьорски салон сред групичка засмени жени. На трета малко пухкаво момченце е гушнало пожарна количка — сигурно е Брейди на три-четири годинки. Има и умалено копие на снимката от кабинетчето на госпожа Хартсфийлд: Брейди и майка му с долепени бузи.

Джером почуква по нея.

— Знаете ли на кого ми приличат? На Деми Мур и оня, как му беше името… Аштън Къчър.

— Деми Мур има черна коса — сухо възразява Холи. — Освен в „Редник Джейн“, където е подстригана нула номер, понеже се обучава за ТЮЛЕН. Три пъти съм гледала този филм: веднъж на кино, веднъж на видео и веднъж през Айтюнс. Много хубав. Госпожа Хартсфийлд е руса. — След кратък размисъл се поправя: — Била е.

Ходжис изважда снимката от фолиото, за да я разгледа по-добре. На опаката страна грижливо е написано: „Мама с нейния муцинко, Санд Пойнт Бийч, авг. 2007.“ Ходжис почуква снимката един-два пъти в дланта си и посяга да я остави, но вместо това я бутва с опаката страна към Холи.

— Пробвай.

— С кое? — Тя унило го поглежда.

— С „муцинко“.

Холи набира думата, натиска RETURN… и надава съвсем нетипичен за нея радостен писък. Получило се е. Като с магическа пръчица.

На десктопа няма нищо интересно: адресна книга, папка ЛЮБИМИ РЕЦЕПТИ, още една — СЪХРАНЕНИ ПИСМА, папка с онлайн банкови извлечения (изглежда, е плащала повечето си сметки по банков път) и фотоалбум (предимно Брейди на различна възраст). В Айтюнс е изтеглила много телевизионни шоупрограми, но само един-едничък музикален албум: „Алвин и Катериците празнуват Коледа“.

— Господи! — възкликва Джером. — Не знам заслужавала ли е да умре, обаче…

Холи му хвърли поглед, който го кара да замълчи.

— Не е смешно, Джером. Недей да говориш такива неща.

Той вдига ръце в знак на примирие:

— Добре де, добре.

Ходжис набързо преглежда съхранените писма и не открива нищо. Чат-пат госпожа Хартсфийлд е контактувала с приятели от гимназията, които й викат „Деб“.

— Нищичко за Брейди — промърморва той и поглежда часовника. — Да тръгваме.

— Не така бързо — казва Холи и отваря иконката за търсене в компютъра. Написва БРЕЙДИ. Появяват се няколко резултата (основно в готварската папка — „Любими ястия на Брейди“), но нищо важно.

— Пробвай с МУЦИНКО — предлага Джером.

Холи пробва и излиза един резултат — папка, скрита в дебрите на харддиска. Тя я отваря. Тук е записано какъв размер дрехи и обувки носи Брейди, добавен е и списък с всичките му подаръци по случай Коледа и рождените дни за последните десет години — госпожа Хартсфийлд явно не е искала да се повтаря. Тя е записала и номера на социалната му осигуровка. Има сканирани копия на регистрационния талон и застраховката на колата му, както и на свидетелството му за раждане. Не са пропуснати колегите на Брейди в „Дискаунт Електроникс“ и сладоледена фабрика „Лоуб“. До името на Шърли Ортън стои отметка, която би докарала Брейди до пристъп на истеричен смях: „Дали не му е гадже?“

— Какви са тези щуротии? — пита Джером. — Та той е голям мъж, за Бога!

Холи мрачно се усмихва.

— Вече ти казах. Знаела е, че дъската му хлопа.

Най-долу в папка „МУЦИНКО“ има файл, кръстен „МАЗЕ“.

— Това е — прошепва Холи. — Трябва да е това. Отвори го, отвори го, отвори го!

Джером кликва два пъти върху иконката. Целият документ е от десетина думи.

Контрол = Светло

Хаос?? Тъмно??

Защо не ми се задействат????

Известно време тримата гледат втренчено екрана, без да продумат. Накрая Ходжис се обажда:

— Нищо не разбирам. Джером?

Момчето клати глава.

Холи, очевидно хипнотизирана от посланието на покойницата, едва чуто прошепва едно „може би“. Колебае се, хапейки устни, и изговаря думите по-силно:

— Може би.