Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (127)

23.

Ходжис и Джером отиват с колата до малкия търговски център на пресечката на „Харпър“ и „Хановер“, за да купят на Холи кутия с цигари и да й осигурят спокойствието, което очевидно желае.

Когато се качват в сивия мерцедес, Джером започва да си подхвърля кутията „Уинстън“ от ръка в ръка.

— Тръпки ме побиват от тази кола.

— Мен също — признава Ходжис. — Холи обаче демонстрира железни нерви, нали? А уж е толкова чувствителна.

— Как мислиш, тя ще се оправи ли? Искам да кажа, след като цялата история приключи?

Преди една седмица или даже преди два дена Ходжис щеше да се измъкне с неясен и политически коректен отговор, но напоследък двамата с момчето преживяха много.

— За известно време — да. После… пак ще се скапе.

Джером въздъхва, след като подозренията му са се оправдали.

— По дяволите!

— Аха.

— И какво ще правим?

— Връщаме се, даваме й гвоздеите за ковчега, позволяваме й да изпуши един. После събираме вещите, които е задигнала от дома на Хартсфийлд. Закарвам ви с колата до „Бърч Хил“. Ти връщаш Холи в Шугър Хайтс с ренглъра си, след което се прибираш у вас.

— И пускам мама, Барб и нейните приятелки на шоуто?

Ходжис шумно въздъхва.

— Ако така ще ти стане по-леко, кажи на майка си, че целувките до полуда се отлагат за друг път.

— Кажа ли й това, ще трябва да й призная всичко. — Джером продължава да прехвърля цигарите от ръка в ръка. — Всичко, което свършихме днес.

Джером е умно момче и не се нуждае от потвърждението на Ходжис. Нито от напомняне, че накрая така или иначе ще излезе наяве какво са вършили.

— А ти какво ще правиш, Бил?

— Ще се върна в Норт Сайд. От съображения за сигурност ще паркирам мерцедеса на една-две пресечки от дома на Хартсфийлд. Ще върна портфейла и лаптопа на госпожа Хартсфийлд, после ще поставя под наблюдение къщата. В случай че той реши да се върне.

Върху лицето на Джером се изписва съмнение.

— Мазето изглеждаше опразнено до шушка. Какви са шансовете той да се върне?

— Общо взето, нулеви, но това е положението. Докато не предам разследването на Пийт.

— Ти действително искаше да го пипнеш, нали?

— Да. — Ходжис въздъхва. — Да, исках.