Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (115)

11.

Докато отрядът на АТО начело с агент Косински започва оглед и претърсване на обширната складова зона зад скромната фасада на „Почтеност на всяка цена“, един сив мерцедес седан спира пред тротоара на Елм Стрийт №49. Ходжис е зад волана. Днес Холи настоява да се вози отпред, защото колата била повече нейна, отколкото тяхна (което не е лишено от смисъл).

— Някой си е у дома — казва тя. — Вижте разнебитената хонда сивик на алеята.

Ходжис забелязва, че от съседната къща към тях се тътри възрастен мъж.

— Сега ще успокоя този бдителен гражданин. Дръжте си езика зад зъбите.

Той сваля стъклото.

— Да ви помогна ли с нещо, господине?

— Мислех си, че аз ще ви помогна — отвръща старецът, който с блеснали очи зяпа Ходжис и спътниците му. И мерцедеса, в което няма нищо чудно. Автомобилът е страхотен. — Ако търсите Брейди, не ви е провървяло. Колата, дето е паркирана ей-там, е на госпожа Хартсфийлд. От седмици не е карана. Даже не знам още ли е в движение. Може би госпожа Хартсфийлд е заминала с него, щото днеска не съм я виждал. Обикновено я мяркам, когато излиза да си прибере пощата. — Той посочва кутията до вратата на номер 49. — Пада си по каталози. Такива ми ти работи. — Протяга възлеста длан. — Ханк Бийсън.

Ходжис се ръкува и набързо показва картата си, като внимава да затисне с палец датата.

— Приятно ми е да се запознаем, господин Бийсън. Аз съм детектив Бил Ходжис. Можете ли да ми кажете каква кола кара господин Хартсфийлд? Година на производство и модел?

— Кафяво субару. Не знам модела, нито коя година е произведен. Всички азиатски таратайки ми изглеждат еднакви.

— Аха. Сега ще ви помоля да се приберете, господине. Възможно е по-късно да се отбием при вас за няколко въпроса.

— Брейди да не е загазил?

— Рутинна проверка — отвръща Ходжис. — Ако обичате, приберете се.

Вместо това Бийсън се привежда, за да разгледа Джером.

— Ти не си ли младичък за полицай бе, момко?

— Аз съм стажант — казва младежът. — По-добре послушайте детектив Ходжис, господине.

— Добре де, добре. — Само че не си тръгва, а още веднъж оглежда тримата. — Откога градската полиция е минала на мерцедеси?

Ходжис не знае какво да каже, но Холи разполага с отговор:

— Колата е конфискувана по реда на ЗИРК. ЗИРК означава Закон за изкореняване на рекета и корупцията. Конфискуваме имуществото на престъпни организации и го използваме, както намерим за добре. Все пак ние сме полицията.

— А, такава ли била работата. Вярно. Има логика. — Мъжът изглежда хем удовлетворен от обяснението, хем озадачен. Прибира се в дома си, за да се появи отново — този път ги дебне от прозореца.

— Корупцията и рекетът са прерогатив на федералните — меко я укорява Ходжис.

Холи пообръща глава към техния наблюдател и на изпохапаните й устни разцъфва лека усмивка.

— Мислите ли, че той го знае?

След като Ходжис и Джером не отговарят, тя задава още един наболял въпрос:

— Какво ще правим?

— Ако Хартсфийлд си е вкъщи, ще извърша граждански арест. Ако заваря вместо него майка му, ще я разпитам. Вие двамата оставате в колата.

— Не ми се вижда разумно — обажда се Джером, но изражението му в огледалото за обратно виждане го издава: той знае, че възражението му ще бъде отхвърлено.

— Друг изход няма — отсича Ходжис.

Излиза от автомобила. Преди да затвори вратата, Холи се накланя към него:

— Вътре няма никого. — Той не продумва, но тя кимва, сякаш й е отговорил. — Не го ли усещате?

В действителност той го усеща.