Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (112)

8.

Според Ходжис магазинът на „Дискаунт Електроникс“ в търговски център „Бърч Хил“ ще се задържи максимум още три месеца. Много от рафтовете са празни, а стоката, която е останала, има безутешен, занемарен вид. Почти всички купувачи са се струпали в отдел „Домашно кино“, където флуоресцентни розови реклами съобщават: „ИСТИНСКИ УДАР! ПРОМОЦИЯ НА ВСИЧКИ ДВД! 50% ОТСТЪПКА, ДАЖЕ НА ФОРМАТ БЛУ-РЕЙ!“ Въпреки че касите са десет, само три са обслужвани от продавачки в сини жилетки с жълтото лого „ДЕ“. Две от жените зяпат през прозорците, третата чете „Здрач“. Още няколко служители се разхождат по пътеките между щандовете и усилено преливат от пусто в празно.

Те не интересуват Ходжис, но той вижда двама от тримата, които го интересуват. Антъни Фробишър (с очила като на Джон Ленън) разговаря с клиент, който стиска в едната си ръка кошница, пълна с преоценени дивидита, а в другата — пачка купони. По вратовръзката на Фробишър личи, че освен киберпатрулиращ той е също така управителят. Момичето с физиономия на скумрия и тъмноруса коса седи зад един компютър в дъното на магазина. Зад ухото й е затъкната цигара.

Ходжис бавно поема по централната пътека с ПРОМОЦИЯ НА ВСИЧКИ ДВД. Фробишър го забелязва и вдига пръст, сякаш казва: „Скоро ще ви обърна внимание“. Ходжис усмихнато му махва — „Няма проблем“, Фробишър продължава да се занимава с клиента с купоните. Не го позна. Ходжис отива в задната част.

Мърлявата блондинка го поглежда и пак се втренчва в компютърния екран. И тя не го познава. Вместо с логото на „Дискаунт Електроникс“ ризата й е с надпис „КОГАТО ПОИСКАМ ДА ЧУЯ МНЕНИЕТО СИ, ЩЕ ТИ ПРОГЛУША УШИТЕ С НЕГО.“ Младата жена играе осъвременена версия на „Питфол!“ — преди четвърт век по-старата версия омайваше дъщеря му Алисън. „Всичко, което отминава, се завръща“ — хрумва му. Сигурно е дзен правило.

— Освен ако не става дума за компютри, обърнете се към Тоунс — предупреждава го блондинката. — Аз се намесвам само в критични случаи.

— Тоунс навярно е Антъни Фробишър?

— Да. Мистър Спифи^[1] с вратовръзката.

— А вие сигурно сте Фреди Линклатър. От Киберпатрула.

— Аха. — Тя включва „Питфол“ на пауза, докато героят Хари прескача навита на кълбо змия, за да го разгледа по-внимателно. Ходжис й навира в очите детективската карта, стратегически затискайки с палец срока на валидност.

— Охоо! — възкликва тя и протяга ръце, събрани в тънките като вейки китки. — Аз съм много, много лошо момиче и трябва да ме закопчаят. Бичувайте ме, бийте ме, карайте ме да подписвам невалидни чекове.

Ходжис бегло се усмихва и прибира картата си.

— Брейди Хартсфийлд не е ли третият член на вашия задружен отряд? Не го виждам.

— В болнични е — грип. Той така разправя. Искате ли да ви светна?

— Светнете ме.

— Май най-накрая се е наложило да вкара милото си мамче в клиника за алкохолици. Разправя, че пиела, и повечето време той трябвало да се грижи за нея. Вероятно затова никога не е имал ГА-ДЖЕ. Нали чаткате какво означава това?

— Чаткам.

Тя го наблюдава с жив и язвителен интерес.

— Брейди да не го е загазил? Не бих се учудила. Той си е малко чее-шии-иит.

— Трябва да говоря с него.

Антъни Фробишър — Тоунс — се присъединява към тях.

— Мога ли да съм ви полезен с нещо, господине?

— Полицията е — обажда се Фреди. Тя широко се усмихва на Фробишър — ситните й зъбки спешно се нуждаят от почистване. — Научил е за нарколабораторията в склада.

— Много ти е голяма устата, Фреди.

Тя уж си закопчава устата с цип и завършва с превъртането на въображаемия ключ, но не продължава да играе на „Питфол“.

Мобилният телефон в джоба на Ходжис звъни. Той изключва звука с палец.

— Аз съм детектив Бил Ходжис, господин Фробишър. Искам да задам някои въпроси на Брейди Хартсфийлд.

— Лекува се от грип. Какво е направил?

— Тоунс да е поет, а да не го знае! — отбелязва Фреди Линклатър. — Макар че по ходилата му си личи, защото те са същинска пое…

— Млъквай, Фреди. За последен път те предупреждавам.

— Ще ми дадете ли адреса му, ако обичате?

— Разбира се. Ще го намеря и ще ви го кажа.

— Може ли да си отворя устата, дето е много голяма?

Ходжис кимва. Тя натиска един клавиш на компютъра. Героят Хари е заменен от таблица ЛИЧЕН СЪСТАВ.

— Няма мотаене. Елм Стрийт 49. Това е…

— В Норт Сайд — довършва Ходжис. — Благодаря и на двама ви. Много ми помогнахте.

Когато си тръгва, Фреди Линклатър извиква подире му:

— Сто на сто е по семейни причини. Болен е на тема мамчето.