Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (111)

7.

Докато изпращат с поглед Ходжис, който влиза в магазина за електроника, Джером нита:

— Холи, ти как пристигна тук? С такси ли?

Тя разтърсва глава и посочва колите. Три реда зад ренглъра на Джером е паркиран сив мерцедес седан.

— Беше в гаража.

Тя забелязва изненадата на Джером и веднага започва да се оправдава:

— Ако искаш да знаеш, мога да карам. Притежавам валидна шофьорска книжка. Никога не съм участвала в пътнотранспортно произшествие и затова имам застраховка по програмата „Шофирай безопасно“. От „Олстейт“. Ти знаеш ли, че актьорът, който рекламира „Олстейт“ по телевизията, някога е играл президента в „24“?

— Това е автомобилът…

Холи озадачено се намръщва.

— Какво толкова е станало, Джером? Колата беше в гаража, ключовете бяха в една кошничка в антрето. И тъй, какво чак толкова е станало?

Той забелязва, че бронята е изчукана. Фаровете и предното стъкло са подменени. Колата изглежда като нова. Никой не би заподозрял, че е била инструмент за убийство.

— Джером? Мислиш ли, че Оливия щеше да се разсърди?

— Не — отговаря той. — Вероятно не. — Представя си решетката — окървавена, с натъпкани парченца плат.

— Отначало не запали, акумулаторът беше изтощен, но видях зарядното и понеже баща ми също имаше, знаех как да го използвам. Джером, ако господин Ходжис не извърши арест, може ли да се почерпим в диетичната сладкарница?

Той я слуша с половин ухо. Все още не може да откъсне поглед от мерцедеса. „Върнали са й го.“ Естествено, че са й го върнали. Все пак автомобилът е бил неин. Даже го е ремонтирала. Обаче Джером е готов да се обзаложи, че тя никога вече не го е карала. Ако имаше призраци — истински — те щяха да обитават колата. Вероятно щяха да пищят вътре.

— Джером? Земя вика Джером.

— А?

— Ако всичко мине благополучно, да изядем по един замразен йогурт. Слънцето ме напече, докато ви чаках, и сега умирам от жега. Аз черпя. Вярно, бих предпочела сладолед, ама…

Той не чува останалото. Мисли си: „Сладолед“.

В главата му така прищраква, че той чак потреперва и моментално му се изяснява защо едно от лицата, които го гледаха от компютъра на Ходжис, му се струваше познато. Краката престават да го държат и той се обляга на заграждението, за да не падне.

— Господи! — промълвява.

— Какво има? — Дъвчейки яростно устни, Холи разтърсва ръката му. — Какво има? Да не ти е лошо, Джером?

Но той само промълвява повторно:

— Господи!