Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (110)

6.

Малко преди единайсет Ходжис и Джером пристигат в търговски център „Бърч Хил“. Има много свободни места и Джером паркира ренглъра си точно пред „Дискаунт Електроникс“, където на всички витрини са окачени големи надписи „РАЗПРОДАЖБА“. На бордюра пред магазина една девойка седи с присвити колене и разтворени стъпала, наведена над айпада си. В лявата й ръка дими цигара. Едва отблизо Ходжис забелязва сивите кичури в косата на девойката. Сърцето му се свива.

— Холи? — обажда се Джером в същия миг, Когато Ходжис казва:

— Какво правиш тук, по дяволите?

— Бях напълно сигурна, че ще се сетите — обяснява тя, докато криво-ляво се изправя, — но вече започвах да се тревожа. Щях да ви се обадя, ако не бяхте дошли до единайсет и половина. Приемам редовно лексапро, господин Ходжис.

— Разбрах и ми е приятно да го чуя. Сега отговори на въпроса ми каква работа имаш тук.

Устните й потрепват и тя забива поглед в земята, въпреки че отначало ги гледаше в очите. Ходжис не е изненадан, че отначало я взе за девойка, защото в много отношения тя все още е такава — растежът й е спиран от нейната вътрешна неувереност и от усилието цял живот да поддържа крехкото си емоционално равновесие.

— Много ли ми се сърдите? Моля ви, не ми се сърдете много.

— Не сме сърдити — отвръща Джером. — Само сме изненадани.

„По-точно шокирани“ — помисля си Ходжис.

— Прекарах сутринта в стаята си — проучвах местната общност от компютърни специалисти, но както и предполагахме, те са стотици. Мама и чичо Хенри излязоха да разговарят с някакви хора. Май за Джейни. Явно ще се състои още едно погребение, но ми е болно, като си помисля какво ще има в ковчега. Съсипвам се от плач.

Това е истина — едри сълзи се стичат по страните й. Джером я прегръща. Тя му се усмихва свенливо и с благодарност.

— Понякога ми е трудно да мисля, когато майка ми е наблизо. Сякаш ми рови в главата. Сигурно ще решите, че това са шантави приказки.

— За мен не — успокоява я Джером. — Същото е със сестра ми. Особено когато започне да пуска диска на онази проклета момчешка група.

— Те излязоха, къщата утихна и ми хрумна нещо. Пуснах компютъра на Оливия и прегледах пощата й.

Джером се плесва по челото.

— Мамка му! Съвсем забравих да проверя имейла й.

— Не се безпокой, нямаше нищо. Тя е имала три профила — в Мак-Мейл, Джимейл и Ей Оу Хел, — само че и трите папки бяха празни. Може би сама ги е изтрила, но не ми се вярва, понеже…

— Понеже десктопът и харддискът й бяха пълни с какво ли не — довършва Джером.

— Правилно. Свалила е „Мостът на река Куай“ в Айтюнс. Никога не съм го гледала. Може би някой път ще си го изтегля.

Ходжис поглежда към „Дискаунт Електроникс“. Слънцето ярко блести във витрините и е невъзможно да се прецени дали някой не ги наблюдава. Тук той се чувства изложен на прицел като буболечка върху камък.

— Да се поразходим — предлага и ги повежда към магазин за обувки „Савой“, книжарница „Барнс енд Ноубъл“ и диетична сладкарница „Раят на замразения йогурт“.

— Хайде, Холи, разправяй — подканва я Джером. — Направо ще пощурея.

Тя се усмихва, което я състарява. Така вече прилича на годините си. Веднага щом се отдалечават от витрините на „Дискаунт Електроникс“, Ходжис се поободрява. Младежът очевидно е възхитен от Холи, той също й се възхищава (не без душевна борба — тежко е една невротичка на лексапро да те сложи в джоба си.)

— Забравил е да деинсталира програмата „ПРИЗРАЦИ“, затова реших, че може би е забравил да изтрие спама, и се оказах права. Имаше петдесетина съобщения от „Дискаунт Електроникс“. Едни бяха за промоции като сегашната разпродажба, макар че каквото е останало от дивидитата, не струва — филмите вероятно са снимани в Корея или региона, — други представляваха купони за двайсет процента отстъпка. Имаше купони и за трийсет процента отстъпка. Вторите бяха за следващото посещение на „Киберпатрул“ по домовете. — Тя повдига рамене. — И ей ме на.

Джером я зяпва.

— Това ли било? Просто си надникнала в папката й със спам?

— Не се учудвай толкова — съветва го Ходжис. — Синът на Сам беше заловен заради неправилно паркиране.

— Пообиколих малко, докато ви чаках — обяснява Холи. — На уебстраницата им пише, че за Киберпатрула се трудят трима експерти, а зад магазина са паркирани точно три зелени костенурки. Затова реших, че нашият човек днес е на работа. Ще го арестувате ли, господин Ходжис? — Тя отново хапе устни. — Ами ако окаже съпротива? Не бих искала да пострадате.

Той усилено мисли. Техниците в Киберпатрула са трима: Фробишър, Хартсфийлд и кльощавата блондинка Линклатър. Извършителят — най-вероятно Фробишър или Хартсфийлд — ще е неподготвен за гледката как kermitfrog19 влиза през вратата. Дори ако не побегне, Мистър Мерцедес не би успял да скрие смайването си.

— Отивам в магазина. Вие двамата стойте тук.

— Влизаш вътре без подкрепление? — стряска се Джером. — Леле, Бил, май не постъпваш много ум…

— Ще се оправя, елементът на изненадата е в моя полза, но ако до десет минути не съм излязъл, обадете на деветстотин и единайсет. Ясно?

— Да.

Ходжис посочва Холи.

— Не се отделяй от Джером. Повече не действай на своя глава. — „И това кой го казва“ — помисля си.

Тя смирено кимва и той тръгва, за да прекрати по-нататъшни дискусии. Щом наближава вратите на „Дискаунт Електроникс“, разкопчава спортното си сако. Тежкият револвер „Виктори“ трийсет и осми калибър успокояващо се притиска до ребрата му.