Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (109)

5.

След като почиства наболите косми по черепа си и слага новите си очила с прозрачни стъкла, Брейди бавно отива до офиса на „Мотел 6“ и плаща за още една нощувка. После се връща в стаята си и разтваря инвалидната количка, която купи в сряда. Излезе му солено, но какво от това? Парите вече не са проблем за него.

Поставя върху седалката натъпканата с експлозив възглавничка с надпис „ГЪЗОПАРКИНГ“, след което срязва хастара отзад и я допълва с още няколко блокчета самоделен пластичен експлозив. Всяко блокче си има капсул-детонатор, зареден с оловен азид. Той събира жиците с метална скобка. Краищата им са оголени и този следобед Брейди ще ги сплете в една супержица.

Истинският детонатор ще бъде джаджа 2.

Под седалката на количката залепя с тиксо торбички, напълнени със сачмени лагери. Щом свършва, присяда на леглото и тържествено оглежда резултата от труда си. Всъщност няма представа дали ще успее да вкара тази бомба на колела в концертна зала „Минго“… но също така нямаше представа дали ще успее да избяга от Общинския център след извършване на деянието. Тогава му се получи, може би и сега ще стане. В края на краищата този път няма да бяга, което означава, че битката наполовина е спечелена. Даже ако се усетят и се опитат да го заловят, коридорът ще е претъпкан със зрители и Брейди ще отбележи далеч повече от осем попадения.

„Завръщам се с гръм и трясък — мисли си той. — Завръщам се с гръм и трясък, а вие сте гъз, детектив Ходжис. Много ви гъзодаря.“

Изляга се и му хрумва да мастурбира. Вероятно трябва да използва пишката си, докато още я има. Само че заспива, без дори разкопчае своите „Левис“.

На нощното шкафче е поставена снимка в рамка. На нея Франки, стиснал пожарната Сами, се усмихва.