Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бил Ходжис (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mr. Mercedes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 24гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy(2014)

Издание:

Автор: Стивън Кинг

Заглавие: Мистър Мерцедес

Преводач: Весела Прошкова; Даня Доганова; Павел Боянов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: Английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Плеяда“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Симолини’94“

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-409-347-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2658

История

  1. —Добавяне

Целувки до полуда

1.

В шест сутринта Ходжис е на крак и си приготвя обилна закуска: две яйца, четири парчета бекон, четири препечени филийки. Не му се яде, но преглъща всяка хапка, като си напомня, че това е гориво за организма. Днес може да има време да хапне отново, но може и да няма. И под душа, и докато решително омита до троха закуската си (сега няма кой да го тормози за килограмите), една мисъл натрапчиво го преследва; с нея заспа завчера. Тя го е обсебила.

С колко експлозив разполага?

Това води до друга неприятни мисли. Например как хахото — деятелят — смята да го използва. И кога.

Взима решение: край. Иска лично да открие Мистър Мерцедес и да влезе в противоборство с него. Да го убие? Не, не чак пък да го убие (вероятно), но би му се отразило превъзходно да го смаже от бой. Заради Оливия. Заради Джейни. Заради Джанис и Патриша Грей. Заради всички други, които миналата година Мистър Мерцедес уби и осакати пред Общинския център. Хора, които толкова отчаяно са търсели работа, че са се наредили на опашка във влажната мъглива нощ, за да чакат отварянето на вратите. Погубени съдби. Погубени надежди. Погубени души.

Да, само да му падне копелето. Ако днес не го спипа обаче, ще прехвърли топката на Пийт Хънтли и Изи Джейнс и ще си понесе последствията… които може да включват известно време на топло. Все едно. Вече много неща тежат на съвестта му, но тя би понесла още малко товар. Но не и още едно масово убийство. То ще го довърши.

Отпуска си срок до осем вечерта. Това е чертата. За тези тринайсет часа може да свърши същото като Пийт и Изи. Дори повече, защото не е длъжен да се съобразява с процедурите. Днес ще се въоръжи с викторито на баща си. Както и с Бияча.

Бияча е прибран в предния джоб на спортното му сако, а револверът — под лявата му мишница. Ходжис грабва от кабинета си досието на Мистър Мерцедес — което доста е набъбнало — и го занася в кухнята. Докато чете, хваща дистанционното и включва на Шести канал телевизора на плота — върви „Сутрин в седем“. С облекчение научава, че край езерото подемен кран е рухнал върху шлеп, пренасящ химикали. Той не иска езерото да се замърси още повече (при условие че изобщо е възможно), но химическият разлив е изместил сензацията с взривената му кола. Това е добрата новина. Лошата е, че огласяват имената им: той е детективът в оставка, който е бил главен разследващ на мелето пред Общинския център, а загиналата жена е сестрата на Оливия Трилони. Показват го с Джейни на снимка, щракната кой знае от кого, докато стоят пред Дом на покойника „Соумс“.

— От полицията не съобщават дали случилото се има връзка с масовото убийство пред Общинския център миналата година — строго казва говорителят, — но напомняме, че извършителят все още не е заловен. Други новини от криминалната хроника: очаква се всеки момент на Доналд Дейвис да бъде повдигнато обвинение…

На Ходжис му дреме на онази работа за Доналд Дейвис. Изключва телевизора и се заема с бележките в жълтата папка. Още ги преглежда, когато телефонът звъни — не мобилният (въпреки че тази сутрин го носи), а стационарният на стената. Обажда се Пийт Хънтли.

— Доста си подранил — забелязва Пийт.

— Каква наблюдателност. Защо ме търсиш?

— Вчера проведохме интересен разговор с Хенри Сироа и Шарлот Гибни. Сещаш ли се — лелята и чичото на Джанел Патерсън?

Ходжис изчаква.

— Лелката ни омая. Тя смята, че Изи е права и вие с Патерсън сте задълбочили отношенията си. Смята, че сте били много добри приятели.

— По същество, Пийт.

— Правили сте двугърбото животно[1]. Дали сте на котето да яде кренвирша. Одрусали сте сливата. Опознали сте се интим…

— Май схванах. Ще те светна нещо за леля Шарлот. Ако види снимка на Джъстин Бийбър, който говори с кралица Елизабет, ще каже, че идолът на милиони момичета няколко пъти я е изклатил. „Само ги вижте как се гледат“ — ще те срази тя.

— Значи не е права.

— Не.

— Ще приема думите ти на доверие, най-вече заради едно време, но искам да разбера какво криеш. Тук има нещо гнило.

— Чуй ме добре: не крия нищо.

В другия край на линията настъпва мълчание. Пийт чака Ходжис да се почувства неудобно и да го наруши, но има да чака — забравя кой го е научил на този номер. Накрая не издържа:

— Мисля, че сам си копаеш гроба, Били. Съветът ми е да хвърлиш лопатата, преди да затънеш твърде дълбоко.

— Благодаря, колега. Винаги е прекрасно да слушаш житейски мъдрости в седем и петнайсет сутринта.

— Днес следобед държа да те разпитам повторно. Този път май ще се наложи да ти прочета правата.

Значи работата се затяга.

— На твое разположение съм. Търси ме на мобилен.

— Сериозно? Откакто се пенсионира, изобщо не го носиш.

— Днес ще го нося. — Точно така. Защото следващите дванайсет или четиринайсет часа Ходжис е всичко друго, но не и пенсиониран.

Той приключва разговора и продължава с четенето на бележките, плюнчейки показалец при отгръщането на всяка страница. Огражда едно име: Радни Пийпълс. Охранителят от фирма „Бдителност“, с когото разговаряха в Шугър Хайтс. Ако Пийпълс си върши работата горе-долу като хората, вероятно държи ключа към Мистър Мерцедес. Само дето е изключено да не си спомня Ходжис, който първо му поиска документ за самоличност и разрешително за носене на оръжие, а после го разпита. Със сигурност знае, че днес Ходжис е голяма новина. Има време да помисли как да разреши проблема — не му се иска да звъни в „Бдителност“ преди началото на работното време. Позвъняването трябва да изглежда рутинно.

Следващото обаждане — този път по мобилния — е от леля Шарлот. Не е изненадан, че тя го търси, но това не означава, че е доволен.

— В недоумение съм какво да правя — плаче тя. — Трябва да ми помогнете, господин Ходжис!

— Какво по-точно недоумявате?

— Тялото! Трупа на Джанел! Дори не знам къде е!

Мобилният избръмчава и Ходжис проверява кой го търси.

— Госпожо Гибни, търсят ме от друг номер и трябва да се обадя.

— Не разбирам защо да не можете…

— Джейни няма да ви избяга, ще ме изчакате малко. Аз ще ви набера отново.

Прекъсва връзката насред възмутеното й възклицание и вдига на Джером.

— Реших, че днес може би ще ти е нужен шофьор — казва Джером. — Като се има предвид как си с превоза.

За момент Ходжис не разбира за какво говори малкият, после се сеща, че тойотата му е станала на овъглени парченца. Парченцата са иззети от криминалистите и по-късно днес експерти в бели престилки ще ги изследват, за да установят вида на използвания експлозив. Снощи се прибра вкъщи с такси. Ще се нуждае от превоз. Освен това Джером би могъл да му е полезен и за друго нещо.

— Няма да е зле — казва, — но не си ли на училище?

— Средният ми успех е висок — търпеливо обяснява младежът. — Освен това работя за „Обединени граждани“[2] и обучавам на работа с компютър деца в неравностойно положение. Мога да пропусна един ден. Вече се изясних с мама и татко. Те само ме предупредиха да питам дали още някой ще се опитва да те взриви.

— Всъщност не е изключено.

— Почакай мъничко. — Ходжис дочува как Джером извиква: „Каза, че никой!“

Въпреки всичко Ходжис се усмихва.

— Ще дойда, преди да се усетиш — обещава Джером.

— Не карай с превишена скорост. Девет часът е добре. Използвай промеждутъка, за да развиваш уменията си на драматичен актьор.

— Сериозно? И за каква роля да се готвя?

— Помощник в адвокатска кантора — отговаря Ходжис.

— Благодарско, Джером.

Прекъсва връзката, влиза в кабинета си, включва компютъра и търси един местен адвокат — Шрон. Името е необичайно и той лесно го открива. Записва кантората и собственото име на Шрон, което е Джордж. После се връща в кухнята и се обажда на леля Шарлот.

— Ходжис — представя се. — Обратно на вашите услуги.

— Не е възпитано така да ми затваряте, господин Ходжис!

— Не е по-невъзпитано от това да кажете на някогашния ми партньор, че съм чукал племенницата ви.

Чува възмутено ахване, последвано от мълчание. Ходжис почти се надява, че тя ще затвори. Когато това не се случва, той й подава исканата информация:

— Тленните останки на Джейни ще бъдат закарани в моргата на окръг Хюрън. Днес обаче няма да ви ги предадат. Утре по всяка вероятност — също. Трябва да се извърши аутопсия, което е абсурдно предвид причината за смъртта, но такъв е законът.

— Вие не разбирате! Имам самолетни резервации!

Той поглежда през кухненския прозорец и брои до пет.

— Господин Ходжис? Чувате ли ме?

— Според мен имате две възможности, госпожо Гибни. Едната е да останете тук и да постъпите човешки. Другата е да се качите на самолета, да се приберете вкъщи и да оставите общината да се занимава с погребението.

Леля Шарлот започва да подсмърча:

— Забелязах как я гледате, как тя ви гледа. Какво толкова съм направила, отговорих на полицайката.

— Не се съмнявам, че активно сте й съдействали.

— Какво сме действали?

Той въздъхва.

— Все едно, оставете. Предлагам с брат ви да се появите в моргата. Не се обаждайте предварително, идете им на крака. Разговаряйте с доктор Голуърти. Ако него го няма, разговаряйте с доктор Пател. Ако лично ги помолите да ускорят нещата — и ако се държите любезно, — те ще ви помогнат с каквото могат. Кажете им, че идвате от мое име. И с двамата се познавам още от деветдесетте.

— Пак ще трябва да оставим Холи — негодува леля Шарлот. — Заключила се е в стаята си. Цъка на лаптопа си и не ще да излезе.

Ходжис се улавя, че скубе косата си, и престава.

— На колко години е дъщеря ви?

Дълго мълчание.

— На четирийсет и пет.

— В такъв случай вероятно ще минете, без да се охарчите за детегледачка. — Опитва се да сподави жлъчната забележка, но не успява: — Помислете си какви пари ще спестите.

— Едва ли мога да очаквам, че ще вникнете в деликатното положение на Холи, господин Ходжис. Дъщеря ми, освен че е с психично разстройство, притежава изострена чувствителност.

„Значи едва те издържа“ — помисля си той, но премълчава.

— Господин Ходжис?

— Чувам ви.

— Случайно да знаете Джанел оставила ли е завещание?

Той затваря.

Бележки

[1] По Шекспир, „Отело“, I д. — Б.пр.

[2] Американско сдружение в обществена полза, което има за основна цел гражданския контрол върху действията и актовете на държавните органи. — Б.пр.