Метаданни
Данни
- Серия
- Войната на братовчедите (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The King’s Curse, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Деница Райкова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 18гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Филипа Грегъри
Заглавие: Проклятието на краля
Преводач: Деница Райкова
Издание: първо
Издател: Еднорог
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: английска
Редактор: Боряна Джанабетска
Художник: Христо Хаджитанев
ISBN: 978-954-365-155-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3445
История
- —Добавяне
Дворецът Ричмънд, западно от Лондон
Януари 1511 г.
Ние сме благословени, възнаградени сме, а Катерина е спасена. Тя дарява краля със син и наследник за Тюдорите и така опровергава ширещите се слухове за проклятието, което тегне върху фамилията на Тюдорите, и отхвърля съмненията във валидността на брака.
Имам честта да отида при младия крал, за да му съобщя, че е станал баща, и го откривам тържествуващ сред младите мъже от свитата му, които пият за великия му триумф. Когато се връщам, заварвам Катерина, затворена в покоите си, облегната на възглавниците в голямото пищно легло, изтощена и усмихната.
— Направих го — казва ми тихо тя, когато се навеждам да я целуна по бузата.
— Направихте го — потвърждавам.
На следващия ден Хенри изпраща да ме повикат. Намирам покоите му все още претъпкани с мъже, които крещят поздравления и пият за здравето на сина му. Сред шума и ликуването той ме пита дали приемам да бъда гувернантка на принца, да ръководя домакинството му и да назначавам служителите му, да го възпитам като наследник на трона.
Слагам ръка на сърцето си и правя реверанс. Когато се изправям, Хенри съвсем по момчешки се хвърля в обятията ми и аз го прегръщам в споделената ни радост.
— Благодаря ви — казва той. — Зная, че ще го пазите и възпитавате, и ще го ръководите, сякаш сте майка ми.
— Ще го сторя — казвам му. — Знам точно какво щеше да иска тя и ще направя всичко както трябва.
Бебето е кръстено в параклиса на капуцините-обсерванти в Ричмънд; ще бъде Хенри, разбира се. Един ден той ще бъде Хенри IX, ако е рекъл Господ, и ще властва над страна, която ще е забравила, че някога розата на Англия беше чисто бяла. Назначават му бавачка и дойка, той спи в люлка от злато, повиват го в най-фин лен, навсякъде, където отива, го носят вдигнат на височината на гърдите, двама кралски телохранители вървят пред бавачката му, а двама — отзад. Катерина настоява да го носят в покоите й всеки ден, и докато си почива в леглото, нарежда да го сложат да легне до нея, а когато спи, заръчва да поставят малката му люлка в долния край на леглото й.
Хенри отива на поклонение, за да въздаде благодарност. Катерина се пречиства в църква и става от леглото, взема една от обичайните си горещи испански вани и се връща в двора, сияеща от гордост в своята младост и плодовитост. Нито едно момиче в свитата й, нито една дама в покоите й не се поколебава дори за миг, преди да се поклони ниско на тази тържествуваща кралица. Не вярвам в страната да има жена, която да не споделя радостта й.