Елинор Катън
Светилата (97)

Десцендентът и потомъкът

В която Емъри Стейнс научава от Бенямин Льовентал за побоя над Анна, веднага оседлава коня и се отправя към долината Арахура със стиснати зъби и насълзени очи, видими следи за душевния смут, причините за който той не признава и не се опитва да изрази с думи, доколкото едно такова силно чувство може изобщо да бъде незабавно изразено и разбрано от страдащия, който в този случай е тъй разтърсен от неподправения разказ на Льовентал за нараняванията и от кръвта, оплискала печатарската престилка на вестникаря от гърдите до пояса, че си забравя в конюшнята шапката и портфейла и на тръгване едва не събаря Харалд Нилсен, тръгнал да излиза от магазина на Тайгрийн с книжен пакет в ръка.

Уелс отвори вратата. На прага, превит на две, стоеше Емъри Стейнс.

— Детето е починало — изплака той. — Детето ти е мъртво!

Уелс му помогна да влезе и изслуша разказа му. След това донесе бутилка бренди и наля в две чаши, изгълтаха ги на един дъх и той отново ги напълни, пресушиха и тях и Кросби наля за трети път.

Когато изпразниха бутилката, Стейнс рече:

— Ще й дам половината. Ще го разделим. Имам цяло съкровище, скрито, заровено в земята. Ще го изкопая.

Уелс се взираше в него напрегнато. След малко попита:

— И на каква стойност е тази половина?

— Поне две хиляди — отвърна завалено младежът, после оброни глава на масата и затвори очи.

Уелс взе от лавицата тенекиена кутия, отвори я и извади бял лист и писалка. Седна отново на масата и написа:

На днешния ден, 11 октомври 1865 година, господин Емъри Стейнс, родом от Нов Южен Уелс, се разпорежда да бъде изплатена сумата от две хиляди лири на госпожица Анна Уедърел, родом от Нов Южен Уелс. Свидетел: долуподписаният Кросби Уелс.

— Ето — обади се той. Подписа се и побутна листа към Стейнс. Подпиши се.

Момчето обаче спеше.