Елинор Катън
Светилата (96)

Падение

В която Анна Уедърел изрича лъжа, за да защити Кросби Уелс, като се надява с това закъсняло доказателство за вярност да поправи по-раншното си предателство, неясният спомен за което гасне, тъй като умът й е тройно замъглен първо от опиума, второ от нараняванията и накрая от лауданума, даден й от доктор Гилис като подготовка за злощастната операция, по време на която Анна плака, стена, издраска лицето си с нокти и буйства тъй, че доктор Гилис се принуди да потърси помощ, а Льовентал, който обикновено проявява сила на духа в мигове на злополуки и безредици, се разплака, докато държеше ръцете й.

Когато Анна отвори очи, Льовентал се беше надвесил над нея с бяла кърпа в едната ръка и с бутилка лауданум в другата, до него стоеше пребледнял Едгар Клинч.

— Съвзе се — отбеляза Клинч.

— Анна — повика я Льовентал, — Анна… Миличка…

— Ооох — простена тя.

— Кажи ни какво стана. Кой беше?

— Карвър — отвърна тя замаяно.

— Да? — попита Льовентал, приведен над нея.

Анна не биваше да издава Кросби Уелс. Беше се заклела, че няма да го предаде. Не биваше да споменава името му.

— Карвър… — повтори Анна, умът й ту се избистряше, ту пак потъваше в мъгла.

— Да?

— Той беше бащата.