Елинор Катън
Светилата (70)

Слънце в Близнаци

В която Бенямин Льовентал забелязва грешка, а Стейнс действа импулсивно.

— Да му се не види! — измърмори Льовентал. Взираше се намръщено в печатарската форма, като четеше текста от дясно наляво и отзад напред, тъй като буквите бяха огледални и подредени на обратно. — Получи се опашка.

— Какво? — попита Стейнс, който току-що беше влязъл в редакцията.

— Опашка, така му викаме. Термин от печатарството. Текстът не се побира в колоната и когато една дума остане на нов ред, това се нарича опашка. Сутринта от бързане приех едно обявление, без да преброя думите, и сега става ясно, че то е по-дълго от необходимото. Ох, ще го оставя и после на свежа глава ще го погледна отново, така е най-добре. Какво обичате, господин Стейнс?

Вестникарят побутна формата настрани, усмихна се и посегна към един парцал да избърше мастилото от пръстите си. Стейнс обясни, че сутринта е продал златото си.

— Мислех да вложа парите в находище — рече той, — но като че ли още не съм готов. Още… още се двоумя за някои работи. И затова сега искам да разбера какви възможности има тук. Странноприемници, заведения, складове, магазини… Всичко, което е за продан.

— Веднага — отвърна Льовентал. Приближи се към кантонерката, дръпна най-горното чекмедже и запрелиства подредените вътре папки, извади един лист и го подаде на младежа. — Заповядайте.

Стейнс плъзна поглед по списъка. Когато стигна до края, изведнъж се ококори и изненадано вдигна поглед.

— „Скарата“…

Льовентал разпери ръце.

— Не е лошо заведение — рече той. — Господин Максуел е настоящият собственик, съдържател е господин Клинч. И двамата са порядъчни господа.

— Ще го купя — заяви младежът.

— О! — възкликна вестникарят. — Да предупредя ли господин Максуел, че ще отидете на оглед?

— Не, няма да се занимавам с огледи — отвърна Стейнс. — Искам да го купя веднага.