Елинор Катън
Светилата (49)

Южен кръст

В която се произнасят две решения и в името на справедливостта присъдите съответстват на престъплението.

Теру Тафарей не беше призован да свидетелства нито на сутрешния, нито на следобедния процес. Той наблюдаваше с мрачно лице хода на делата от дъното на залата, облегнат на стената. Когато съдията Кемп прекъсна заседанието и нареди свидетелите да бъдат поставени под охрана, маорът излезе навън заедно с останалите. Там видя фургона, който чакаше да върне престъпниците в затвора, и Тафарей отиде да поздрави седналия отстрани надзирател.

— Здравейте, господин Тафарей.

— Здравейте.

— Как е вашият приятел Стейнс? Него май вятър го вее на бял кон, а?

— Аха.

— И аз надникнах преди малко. Не че чух нещо, но ми се видя добро представление.

— Много добро — потвърди Тафарей.

— Тъмничаря Шепард го плеснаха сутринта по ръцете, а?

— Да.

— Жалко, че не бях там — рече надзирателят.

В този момент задната врата на съда се отвори и приставът излезе на прага.

— Дрейк!

— Да, господине — скочи надзирателят.

— Съдията заповяда да откараш Франсис Карвър в затвора на Гледка — рече приставът. — Оставяш го там и веднага се връщаш.

Дрейк изтича да отвори вратата на фургона.

— Само Карвър ли?

— Само него — потвърди приставът. — И да си тук навреме за присъдата. Право към Гледка и после незабавно обратно.

— Ще смогна.

— Не се мотай. А, ето го и него.

Франсис Карвър беше изведен от съда и напъхан във фургона. Ръцете му бяха стегнати в белезници на гърба. Във фургона Дрейк извади още едни от колана си и с тях закрепи железата около китките на Карвър за халка на стената зад капрата.

— Това няма измъкване — рече той доволно и издрънча с халката. — Има три сантиметра желязо между вас и света, господин Карвър. Какво сте направили, че не ви вярват да останете при другите? За последно чух, че сте призован като свидетел, а сега сте в окови!

Карвър не отговори.

— Един час! — обади се приставът и се върна в съда.

Дрейк скочи от фургона и затвори вратата.

— Ей, господин Тафарей — подхвърли той, докато наместваше резето, — какво ще кажете за разходка до Гледка и обратно? Ще се върнем навреме за присъдата.

Маорът се поколеба.

— Съгласен ли сте? — продължи надзирателят. — Денят е идеален за разходка, а на връщане ще се засилим хубаво по нанадолнището.

Тафарей продължаваше да се двоуми. Погледът му беше впит в резето на вратата на фургона.

— Какво ще кажете, а?

— Не — отсече накрая маорът.

— Ваша воля — сви рамене Дрейк, качи се на капрата, взе поводите и подкара конете.

Φ

— Господин Емъри Стейнс, вие се признахте за виновен по обвинението, че сте подправили документацията на находището „Аврора“, за да избегнете плащане на дивиденти на стойност половината от годишния добив на господин Франсис Карвър, както и на парични поощрения на неустановена стойност, дължими на работника Джон Кю Лон. Признахте също така, че сте присвоили голямо количество злато, намерено от Джон Кю Лон в находището „Аврора“ и оценено впоследствие на четири хиляди деветдесет и шест лири, което сте откраднали от трезора в лагера и сте закопали в долината Арахура с цел да го скриете. Признахте се за виновен и по обвинението в престъпна небрежност, като заявихте, че сте били в невъзможност да изпълнявате задълженията си през последните два месеца заради прекомерна употреба на опиум. — Съдията остави книжата настрани и сплете пръсти. — Вашият адвокат, господин Стейнс, се справи успешно със задачата си и днес следобед обрисува в черни краски господин Карвър. Въпреки това остава фактът, че наличието на основателна подбуда не ви дава право да нарушавате закона, вашето ниско мнение за господин Карвър в никакъв случай не ви упълномощава сам да определяте какво заслужава или не заслужава той. Вие не сте били свидетел на нападението над госпожица Уедърел — май и никой друг не го е видял с очите си — и следователно няма как да бъдете сигурен извън всякакво съмнение дали господин Карвър наистина е нанесъл побоя и дали изобщо е имало такъв побой. Разбира се, загубата на дете е трагедия, която никакви обстоятелства не могат да смекчат, но в преценката си за стореното от вас, господин Стейнс, трябва да оставим настрани трагичното естество на случилото се и да го приемем единствено като подбуда, и то непряка подбуда за много по-хладнокръвно извършените от вас престъпления — присвояване и измама. Да, имали сте основания да не харесвате господин Карвър, да го ненавиждате, дори да го презирате, ала едва ли е необходимо да изтъквам очевидното, а именно, че сте можели да отнесете оплакването си до полицията в Хокитика и да ни спестите много неприятности. Признаването на вината ви прави чест. Също така отбелязвам, че днес се държахте възпитано и скромно. Всичко това подсказва, че се разкайвате и сте готов да се подчинявате на закона. Отправените ви обвинения обаче сочат и себично загърбване на поетите договорни задължения, упадъчен и непостоянен нрав и склонност към пренебрегване на отговорностите не само към находищата, но и към съгражданите ви. Лошото ви мнение за господин Карвър, макар и основателно, ви е подвело да вземете правосъдието в свои ръце неведнъж и в не едно отношение. Заради това смятам, че ще ви се отрази добре за известно време да забравите грандиозните си философии и да се научите да се поставяте на мястото на другите. Господин Карвър е бил съдружник в „Аврора“ в продължение на девет месеца. Той е изпълнил договорните си задължения към вас и в отплата не е получил нищо. Емъри Стейнс, осъждам ви на девет месеца каторга.

Лицето на Стейнс беше безизразно.

— Да, господине.

Съдията погледна Анна.

— Госпожице Анна Уедърел. Вие заявихте, че сте невинна по всички обвинения, отправени срещу вас, а всеки цивилизован съд се придържа към принципа, че човек е невинен до доказване на противното. Давам си сметка, че сянката, хвърлена от господин Муди върху доброто име на тъмничаря Шепард, е само сянка, при все това думите на господин Муди бяха надлежно отбелязани и може да бъдат използвани при едно бъдещо разследване на господин Шепард. Тъй или иначе, аз не намирам достатъчно доказателства за вината ви. Оправдана сте по всички обвинения и следва веднага да бъдете освободена. Вярвам, че от сега нататък ще следвате правия път на въздържанието, порядъчността и другите добродетели на цивилизованата личност, и едва ли е нужно да добавям, че не желая да ви виждам отново в тази зала по каквото и да било обвинение, най-малкото за нетрезво състояние и неприлично поведение. Ясен ли съм?

— Да, господине.

— Добре. — Той се обърна към защитата и обвинението, но преди да успее да продължи, от улицата се чуха викове, тропот и цвилене на уплашени коне, по вратата на съда отекна удар, все едно някой се беше хвърлил с цяло тяло върху нея. Съдията се намръщи. — Какво става?

Муди се надигна, крясъците отвън се засилваха.

— Отворете! — заповяда съдията Кемп. — Вижте какво става!

В този момент вратата се отвори.

— Дрейк! — възкликна съдията. — Какво се е случило?

Надзирателят се взираше в него с ококорени очи.

— Карвър…

— Какво?

— Мъртъв е!

— Какво!

— По пътя от тук до Гледка… някой е отворил вратата… изобщо не съм забелязал. Като стигнахме там… той лежеше вътре… мъртъв!

Муди се завъртя рязко, боеше се, че госпожа Карвър може да припадне при тази тъй грубо поднесена вест, но тя се взираше в пребледнелия надзирател. Той обходи с поглед лицата на околните. По време на почивката всички свидетели бяха останали под охрана, дори и тези, които бяха дали показания сутринта, никой не беше напускал съда. Там бяха и Шепард, и Лодърбак, и Фрост, и Льовентал, Клинч, Манъринг, Кю, Нилсен, Причард, Балфор, Гаскоан, Девлин. Кой липсваше?

— Отпред е! — извика Дрейк и разпери ръце. — Тялото… Веднага поех обратно, не можех…

Съдията извиси глас в шумотевицата:

— Сам ли е отнел живота си?

— Едва ли — поклати глава надзирателят. — Едва ли…

Хората се заблъскаха да излязат навън.

— Дрейк — извика съдията Кемп, — как точно е умрял Франсис Карвър, за бога?

Навалицата беше погълнала Дрейк, но гласът му се чу ясно:

— Някой е разбил главата му!

Лицето на съдията почервеня.

— Кой? — изрева гръмогласно той. — Кой го е направил?

— Не знам, казвам ви!

От улицата се чу ужасяващ писък, последван от още викове, съдът се изпразни. Госпожа Карвър, вдигнала ръка към устата си, гледаше как последните се изнизват през вратата.