Матю Удринг Стоувър
Героите умират (46)

6.

Това беше тътнежът, който заплашваше да взриви черепа на Каин:

ИЗВИНЯВАМ СЕ ЗА КРЯСЪКА, СКЪПО МОМЧЕ; СКАЛИТЕ НА ДОНЖОНА СПЪВАТ ПОТОКА, ЗАТОВА СЕ НАЛАГА ДА РЕВА.

ЗАБРАВИ ЗА ЛАМОРАК. ТОЙ Е В ТЕАТЪРА НА ИСТИНАТА И НЯМА ДА УСПЕЕШ ДА ГО СТИГНЕШ НАВРЕМЕ. АКО ИЗМЪКНЕШ ЖЕНАТА, ТЯ МОЖЕ ДА Е ДОСТАТЪЧНА.

АКО НЕ Е, ВЪРНИ СЕ И ЩЕ ИЗМИСЛИМ ПО-ДОБРА СТРАТЕГИЯ.

Присъствието изчезна от съзнанието му също тъй мълниеносно, както се беше появило. Каин си спомни какво му беше казал Колбърг в зелената стая преди прехвърлянето; спомни си го толкова ясно, сякаш го чуваше наяве. „Относно Ламорак. Ако не е мъртъв — ако примерно е пленен — при никакви обстоятелства не се опитвай да го спасяваш.“

Не можеше да погледне към Талан, не можеше да надникне в дълбоките виолетови басейни на очите й.

Изкашля се дрезгаво и монологна: Очевидно всички искат да оставя Ламорак да умре. „Колбърг, негоднико — добави той мислено, макар техниката на Студията да му пречеше да монологне точно тези думи. — Ако има някакъв начин, какъвто и да е, чрез който да покажа на хората що за човек си, по-добре се пази!“

А на глас рече:

— Как да стигнем от тук до Театъра на истината?